Психично болни прекарват по 20 години в психиатриите в България, тъй като близките им не желаят да полагат грижи за тях. Роднините име дават мило и драго, за да станат техни настойници и да се докопат до техните движими и недвижими имущества.
Когато обаче разберат, че дори и като такива те не могат да се разпореждат с жилището или с колата на болния и не могат да ги продадат и да приберат парите, любовта и загрижеността им към болния изведнъж секват и те бягат от него като от чумав.
Да прекараш 20 и повече години в лудница, или както днес е модерно да се казва, психиатрична клиника, е жестока присъда, която не заслужава никой психично болен. За предумишлено убийство при самопризнания и съкратено съдебно следствие законът у нас предвижда 20-30 години. Като за добро поведение зад решетките убиецът най-много след 15 години ще е вече на свобода и ще се радва на живота. За нещастния шизофреник, който съвсем не по своя воля и желание страда от тежкото доживотно заболяване, 20 години зад решетките е „присъда”, която той по никакъв начин не е заслужил.
През последните години в България се предприеха много стъпки за подобряване на начина на живот на децата сираци и възрастните хора в социалните домове. Децата бяха изведени от жестоките условия на домовете и преминаха към отглеждане в защитени жилища от семеен тип. В същото време за психичноболните и за подобряване на условията, при които те живеят в психиатричните болници, като че ли не се прави достатъчно. Условията в повечето от тези болнични заведения все още си остават на нивото отпреди 50 и повече години. Мнозина от нас са виждали решетките по прозорците, със завинтените или заварени в бетоновия под легла и маси и с тесните единочки, в които буйстващите прекарват цели дни в усмирителните ризи. Публична тайна е, че тези болнични заведения спокойно могат да бъдат използвани в заснемането на филми, които ще бият американската класика „Франсис“ с Джесика Ланг. Някои от тях дори могат да служат и за декор за филм на ужасите.
А в най-добрия случай, ако случайно един ден се окаже, че килиите за осъдените на доживотен затвор изведнъж свършат, стаите в психиатриите спокойно могат да поемат и тази функция. Поне откъм страховит изглед и оборудване са съвсем пригодни за такава дейност.
В условията на 21-ви век, когато се поставят изисквания за отглеждане на щастливи кокошки и хуманно умъртвяване на прасета, някак си не е никак хуманно психично болните да живеят като скотове и да бъдат поставяни при условия, при които трудно би оцеляло което и да е четириного. А що се отнася до нежеланието на близките на психичноболните да се грижат за тях, без да имат облага от това, над всички нас има един, който съди. И въздава всекиму.
