В неделя в Скопие бе отбелязана 92-годишнината от подвига на Мара Бунева. За да почетат българската героиня, в македонската столица се събраха членове на патриоти от България, Македония и Западните покрайнини. Внушителната врачанска група от близо 100 членове на ВМРО от общините Враца, Бяла Слатина, Мездра, Криводол, Роман, Хайредин беше водена от народния представител Красимир Богданов. Сред поклонниците бяха и общинските съветници от Враца, Мездра и Роман Красимир Ангелов, Момчил Янков, Тихомир Илчев и Красимир Петков, както и кметът на Рогозен Пламен Кюковски.
Слова за живота и делото на героинята произнесоха народният представител доц. Милен Михов, кметът на Сандански Атанас Стоянов и внукът на войводата Пере Тошев. Почитта си изразиха и депутатите от ВМРО Александър Сиди и Стоян Божинов.
Патриотите сведоха глави в памет на Мара Бунева на паметната ѝ плоча до Каменния мост над Вардар в Скопие, където бяха поднесени цветя и венци. В църквата „Свети Димитър“ бе отслужена панихида.
Коя е Мара Бунева?
Мара Бунева е родена в град Тетово в Северозападна Македония. Мария Бунева е третото от шестте деца в българското екзархийско семейство на Никола (Нико) С. Бунев и Ана. Това са Борис, Лазар, убит от сърбите през 1913 или 1944 година, Надежда, Вера и Елена Буневи. По майчина линия революционерката е внучка на Зако — човек, за който още се разказват легенди в града под Шар, как едва ли не сам построил по турско време православен храм в града. Бащата на Мара Бунева — Никола Бунев е другар на бележития публицист Матей Геров и на д-р Никола Герасимов, и е кмет на Тетово в периода 1915-1918 година.
Между 1915-1917 г. Мара Бунева учи в скопската стопанска гимназия и получава висше образование в Софийския университет, след което се жени за офицера от българската армия Иван Хранков. Брат ѝ Борис Бунев я привлича в редовете на ВМРО и тя започва да изпълнява поръчки на революционната организация, като на няколко пъти минава границата с конспиративни задачи.
Мара Бунева е избрана за изпълнителка на смъртната присъда на юриста на Скопската област Велимир Прелич. По негова заповед през 1927 година на Скопския студентски процес срещу дейците на Македонската младежка тайна революционна организация, подсъдимите са подложени на жестоки изтезания — стягане на главите, чупене на ръцете и дори заравяне живи заради българското си самосъзнание.
След произнасянето на тежките присъди над подсъдимите студенти в края на декември 1927 година на 13 януари 1928 година Мара Бунева разстрелва Велимир Прелич в центъра на Скопие на стария Камен мост на Вардар, след което се прострелва в гърдите. Запитана от сръбския офицер, пристигнал пръв на мястото на атентата, защо е убила Прелич, Мара Бунева отговаря: „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си.“
Мара Бунева умира на следващия ден, 14 януари, от раните си.
