Разкритието за съхраняване на 50 тона италиански отпадъци във Враца, за което писа "Конкурент", направи хората чувствителни към темата - https://konkurent.bg/article/167517/snimki-razsledvat-sobstvenicite-na-ploshtadka-vuv-vraca-zaradi-otpaduci-ot-italiia
Никой не може да се сърди на врачани, че се отнасят особено мнително към докарването на боклуци в града им. Миналото, а и настоящето на града се свързват с усилията той да бъде опазен от вредни и застрашаващи живота и здравето на хората вещества.
На 2 май 2012 година край Враца избухна голям пожар. Той е на площадка, ползвана от "Екобулсорт" ЕАД - София за съхраняване на "рециклируеми суровини", както твърди тогава РИОСВ. Обектът се намира в хранително-вкусовата зона на града, близо до бившия Противочумен институт, а собственик на площадката е "Екобулпак" ЕАД.
"На площадката се съхраняват нерециклируеми пластмасови отпадъци /„RDF – модифицирани горива, получени от отпадъци”/. Те са около 380 т. и са предназначени за изгаряне в циментовите пещи на „Холсим”АД като алтернативно гориво. Количеството на изгорелите отпадъци е около 1/3 от наличните на площадката", се казва в официално съобщение на екоинспекцията във Враца. Властите уточняват още, че отпадъците се доставят от сепариращи инсталации на „Екобулсорт” ЕАД, разположени в столичните квартали ”Требич” и ”Филиповци”.
Въпреки твърденията на властите, че над града няма обгазяване, 2 дни от площадката се носи дим, който трови жителите в района.
Според неофициалната информация, пожарът не е провокация и е започнал без човешка намеса. Огънят е тръгнал от самовъзпламеняване на пластмасови бутилки, нагрети от силното слънце, твърдят хора от охраната.
Пожарът вади на бял свят истината, че във Враца се карат отпадъци, които се горят като суровина и се използват в пещите на близкия циментов завод край село Бели извор. До тогава тя е ревниво пазена от властите.
