Гений на длетото, българският Роден, поет на мрамора и бронза, нестандартен по характер, бохем по душа, виден ценител на женската красота - все определения към личността на професор Андрей Николов – днес си спомняме за гения, който почина преди 60 години на 17 декември. Роден е във Враца през 1878 г.
Андрей Николов е патриархът на българската култура. Той е от първата генерация възпитаници на откритото Държавно рисувално училище. Шатц е негов професор, а през 1903 година е приет в класа на Мерсие в Париж, където е изпратен с държавна стипендия. Във френската столица се радва на голяма популярност. Командирован е и в Рим, където трябва да наблюдава изработването на клишетата за пощенски марки. От 1914 до 1919 година остава в столицата на Италия. Решава да остане на собствени разноски и продължава да развива кариерата си на Ботуша. Реакцията на художествената критика достатъчно силно говори за неговите умения. Често му отреждат палмата на първенството - т.е трудовете му изтъкват повече и от домашните творци. Съвършени са мраморните му изваяния. Остава в Рим до 1927 година.
Като главните двигатели на един творец Андрей Николов определя "вътрешна необходимост и онази сила, която прави и цветето да расте" и добавя, че "жената е главният стимул".
През 1919 година, след подписването на мирния договор в Ньой, министър-председателят Александър Стамболийски пристига в Рим. Скулпторът вече е прочут и премиерът отива специално в ателието му. "Българският народ трябва да види тези статуи. Ние ще откупим всичко", обещава премиерът и го прави. Впечатлен от работата му, Стамболийски го кани да се върне в България. "Ще дойдеш в София, ще направим статуи и бюстове на всички наши заслужили хора, от Възраждането до днешно време", увещава го земеделецът.
Андрей Николов е известен с портретите на видни български интелектуалци - Иван Вазов, Александър Балабанов, Елин Пелин, премиерите Малинов и Стамболийски, както и на цар Борис дори. Един критик в списание "Емпориум" пише, че изкуството на Николов идва от природата. Балабанов и Елин Пелин го канят в София, за да запознае обществото със своя талант. Стамболийски е впечатлен от ателието на видния врачанин, затова му отправя поканата. В края на 1922 година изложбата е факт. През 1926 година от изложба в Прага президентът на Чехословакия Томаш Масарик си купува скулптура на Николов. През 1927 година се включва в кипящия културен живот в България. Отново е професор на Художествената академия, а после и ректор. Един от връхните моменти на българския Роден е Паметникът на незнайния войн, създаден през 1926. Разбира се, днес от оригиналния монумент на Николов запазена е единствено лъвската статуя. Бомбардировките над София го разрушават, а след това идва и управлението на БКП.
Андрей Николов е смятал, че за преоценка на едно произведение на изкуството са нужни 50 години - дали ще потъне в забрава, или ще оцелее като творба.
Знаменателен е паметникът му във Видин, изиграл умиротворяваща роля по-силна от дипломатическите преговори. Фигурата на ранен войник, паднал на колене, с пушка в ръка и приведена глава. Това е монумент на военното безумие на завоевателните войни. Когато французите нахлули в града, началникът на гарнизона се спрял пред паметника и казал "народ, правещ хуманно изкуство, не може да бъде милитаристичен". Затова е издадена заповед войските да се оттеглят".
С цялото си творчество Андрей Николов хвърля мост между европейската скулптурна традиция и българската модерна скулптора на ХХ-ти век. Сред най-известните му творби е лъвът пред паметника на Незнайния воин в София.
Източник: Радио „Видин“
