Врачанският поет и общественик Иван Пенев представи новата си стихосбира „Сбогуване“ пред препълнена зала в регионалната библиотека „Христо Ботев“. Стиховете от поредната осма книга на твореца, удостоен с наградата за литературан на Община Враца, прочетоха краеведът Калина Тодорова и телевизионният водещ Даниел Асенов.
Таня Стоянова, преподавател по български език и литература представи творчеството на своя учител Иван Пенев.Тя отбеляза в началото дългите години просветителска дейност на поета в класните стаи и литературните кръжоци. Стоянова определи поетичната книга „Сбогуване” като прозрение на зрелостта, събрала светлата печал на надежди, разочарования, на отчаяние и вяра с вечните теми за времето, Родината, и любовта, и за човекът търсещ смисъла на своята кратковечност, очертал браздата от хляба до звездите. Таня Стоянова отбеляза и най-често срещаните понятия в творчеството на Иван Пенев - светлина и доброта.
Прозвучаха и стихове на автора, в които думите рисуваха опустелите ниви и опустелите човешки души, обликът на едно мъртво и продажно време, в което няма милост човешка.
„Оптимизъм обаче извира от стиховете, когато творецът им ни внушава, че за историята не са важни бръщолевенията на политиците, на партийните генерали и платените родолюбци, а гласът на поетите и апостолите. Иван Пенев показва с перото си, че пази вярата си в живота и остава верен на пречистеният си порив за добро и чест. На сляпата алчност и духовно нищожество поетът противопоставя истината и висотата на простия човешки живот - домът, децата, хлябът и любовта на жената“, каза Таня Стоянова.
Ценителите на творчеството на Иван Пенев за пореден път се докоснаха до стиховете му за любовта, пълни с чистота, нежност и дълбочина на интимното преживяване. Всички усетиха изповяданата му мъдрост, че за него жената е благослов, светлина, вярност и споделена участ за вечност на мига.
Иван Пенев прочете и свои непубликувани, наскоро писани стихове, но не за последно, защото„жив в душата още блика онзи извор от който пия доброта…и ме боли от бистрота душата, от сладост, че живея ме боли…”
