Представяме ви една от новите рубрики на „Конкурент“ - Истории от Северозапада. Нейната цел е да показва интересните хора от Северозапада с техните съдби, мисли, чувства и истории за значимите събития, през които са преминали. Нямаме търпение да ви разкажем първата история, която неслучайно е с един популярен врачанин.
Георги Александров
Историята с „Трабант“-а на Васко Врачовски отдавна е тема, която си заслужава да бъде разказана. Най-малкото, защото е забавна и поучителна, но и заслужава адмирации. Поводът за нея беше счупения халогенен фар, който фотографът беше купил и поставил дни, преди някой недобросъвестен врачанин да му го счупи. Но за това ще стане дума друг път.
"Германците са техническа нация и неслучайно и до днес произвеждат най-добрите автомобили в света. По политически причини след разгрома на държавата през Втората световна война обаче, им е било забранено да произвеждат коли, които са по-добри от съветските. Поне така е било в Източна Европа, към която спадахме и ние. Вероятно немските инженери са могли да подобрят "Трабант"-а но не им е било позволено да го правят", разказва Васко Врачовски. Според него двигателят на „Трабант“-а не е имал нужда да бъде променян - толкова добре е бил измислен. "За останалата поддръжка по автомобила не се иска много - само 3 ключа са достатъчни, за да имате сигурен "спътник" на пътя", казва Васко. За него ключове с номера 10, 14 и 17 са напълно достатъчни на всеки шофьор, който притежава от източнонемската марка автомобили.
"Създателите на "Трабант"-а е трябвало да направят изключително евтина кола, за да има как хората да си я позволят", допълва събеседникът ми.
Според Васко Врачовски, България е една от страните в източния блок, в която е имало най-голям експорт на "Трабант"-и. Затова и днес колекционерите от цял свят, които си търсят от малолитражните автомобили, най-често се насочват към нашата държава.
"По форумите колекционерите биват съветвани да търсят машините у нас, тъй като тук е имало голям пазар за тези готини автомобили. Тенденцията е вече на изчерпване, тъй като вече трудно се намират от тези коли. Все повече хора искат да рестарвират "Трабант"-чета, което логично показва цената им", казва Васко.
Запазен модел се намира за по 3-5 000 лева. По-евтино - от 500 до 1 000 лева може да се открие машина, която после се нуждае от още 2-3 подобни, за да се раставрира. "За разлика от другите ретро автомобили обаче "Трабант“-чето е за предпочитане, защото е по джоба на мнозина, докато за другите автомобили си трябва не само любов, но и сериозни инвестиции", допълва Врачовски.
Не на последно място идва факта, че "ръждата бяга от този автомобил". Това е така, защото купето му е направено от композитния материал дуропласт – фенолформалдехидна смола, армирана с памучни фибри. Методът на производство на „Трабант“, който е изключително труден, остава непроменен през тридесетте години от производството му. Различните модели на автомобила тежат между 600 и 700 кг.
Шегите по времето на социализма бяха, че "Трабант"-ът е „кашон с мотор“. Който разбира от коли обаче, ще отчете факта, че въпреки опростената формула на купето, създадателите на този уникален автомобил са надраснали времето ди. Днес в съвременното автомобилостроене например има доста части, произведени от пластмаси или сплави, които заместват успешно металната конструкция.
Шасито все пак е от метал и там може да се намери корозия, но това лесно може да се реставрира чрез съвременните бои и материали.
"Фен съм на ретро колите. Имам и "Фолксваген Костенурка", но при него реставрирането става по-бавно, тъй като необходимите средства са много повече от това, което е нужно при "Трабант"-а", допълва Васко. Признава, че от 3-4 години си търси кола от тази марка. Излязла изгодна оферта от Търговище. Искал да е с действаща регистрация, тъй като ретро колите днес се пускат в движение по-трудно. "Не държах да е в толкова добро състояние, колкото държах на регистрацията. Когато отидох при собственика му - мъж от Търговище, останах очарован. Той и жена му плакаха, докато ми го прехвърляха при нотариус - толкова бяха свикнали с автомобила, че той беше станал част от тях", казва събеседника ми.
Васко допълва, че е голям късметлия, тъй като двама от най-добрите реставратори на трабантчета в България са врачани. "Здравко Нинов и Лъчезар Кьосев - това са двамата майстори, които имат златни ръце. Чичо Здравко работи на Деривол и е много известен експерт по немските автомобили в цяла България, а Лъчо е по-млад, но също много помогна. Аз също се включих в реставрацията", казва Васко, като допълва, че големият интерес е повишил цената.
Спомените му от соца са свързани не само с факта, че баща му - популярният журналист Борис Врачовски, също бил запален почитател на немската машина. Той имал две-три "Трабант"-чета и вероятно още като малък Васко е станал заклет фен на немското чудо в автомобилната промишленост.
"По морето немците идвата с тези коли, които теглеха каравани. Представете си какви машини са, щом изминаваха 2 - 3 000 километра с цяла къща и 4-членно семейство на гърба си. Трабантчетата не бяха супер бързи, но пък бяха сигурни на пътя", допълва събеседникът ми. Васко припомня, че някои от решенията по източното чудо на автомобилостроенето са били революционни за времето си. "Това е първият източно европейски автомобил, чиито гуми нямаха външни и вътрешни, а бяха само едни. Днес ние така караме, но това нещо е измислено в ГДР още в края на 50-те години на миналия век", припомня Врачовски. "Окачването е много опростено, седалките са много ергономични и не изморяват шофьора и пътника. Явно където е пинал немецът, нещата са видни", допълва той.
Карам го да сравни "Трабант" и "Запорожец", който беше произвеждан през отминалия век в СССР.
"Запорожец"-ът си е една недодялана кола в сравнение с "Трабант"-а. Според мен е неуспешно копие на NSU и е на светлинни години зад източнонемското возило, което си е оригинална разработка", казва Васко Врачовски. Той се чуди защо никой не развива марката "Трабант". Прогнозира, че ако някой развие тази марка, ще има огромен интерес.
"Трабант"-ът е религия. Не става дума само за колата. Романтична е дори самата миризма на двутактовия мотор, който смесва бензин и масло... Сега съм решил да си купя комби", признава Васко. Според него е голям кеф да мине по улицата и да привлече вниманието на минувачите. А "Трабант"-ът е в състояние да предизвика този ефект", казва събеседникът ми.
Признава, че вече ще обръща повече внимание на хобито си и ще ходи по ретрофестовете, организирани из цялата страна, в които във фокуса е източногерманското чудо.
Символът на немската класа от епохата на социализма
Производството на "Трабант"-а продължава 30-40 години, като по това време двутактовата машина преживява много малко корекции. Още със слизането си от конвейра, автомобилът е бил доста добър, като с някои решения дори е бил изпреварил времето си.
Един от символите на Германската демократична република - DDR, е произвеждан между 1957 и 1991 г. град Цвикау в автомобилния завод VEB „Sachsenring“.
"Трабант", в превод означава "спътник". Иначе пълното название на малолитражния автомобил е "Sachsenring Trabant"
Първият прототип на автомобила - IFA P50 /познат от 1959 г. и като "Trabant 500"/, е пуснат през 1957 г. в нулева серия от 50 автомобила. Разполага с двигател с мощност 18 конски сили. Най-популярният модел е "Trabant 601", който разполага с двуцилиндров двутактов двигател, мощността му е 26 конски сили /19 kW/. Предлага се в 4 варианта - стандартен, универсален /версия комби/, делукс и по извънредна поръчка.
