Снимка от град Фердинанд, на която се виждат традиционни калпаци от черна агнешка кожа, които съхнат край река Огоста е публикувана през 2011 година на страниците на Нешънъл Джиографик. Тогава българската редакция прави поредица от публикации за историята на страната. Първи в този брой на списанието е текстът „Великият турчин и неговите изгубени провинции”, създаден през 1903 година от Уилиям Къртис, журналист в Чикаго Хералд Трибюн, един от основателите на Националното географско дружество.
В материала, написан преди повече от век се казва :
„България е приблизително с размерите и формата на Пенсилвания и има почти същото население...Три четвърти от населението се занимава със земеделие и животновъдство.... На теория цялата земя принадлежи на държавата и тези, които я ползват, дават една четвърт от продукцията си като наем и данъци.... Българските селяни са работливи , находчиви и интелигентни. Както мъжете, така и жените са с хубава физика, способни са да издържат на големи натоварвания и малцина са мързеливи, невъздържани и със зъл характер. Докато бях в България, видях трима или четирима просяци и всичките бяха сакати. Жените вършат своя дял от работата в стопанството и изглежда не могат да стоят бездейни дори за минута.....
Гостоприемството се основава на старите източни обичаи. Нито един странник няма да бъде върнат от вратата, ако е дошъл с мир. Дори и най-бедният селянин ще сподели постелята и хляба си и без да го молиш, а никой гост не напуска колибата, преди да е получил чепка грозде, канче мляко или поне чаша вода....
На пазарите можете да видите костюмите на почти всеки източен народ. Българите се отличават по калпака, шапка от агнешка вълна, а турците – по феса. Турските жени носят фереджета, но българките следват европейските обичаи.
Илюстрацията е от някогашен Фердинанд, който само десетина година по-рано е придобил градския си статут.
