Ан-Мари e ученичка в шести клас в Средно училище ,,Козма Тричков“ във Враца. 12-годишното момиче обича да пише стихове. В стихотворна форма пише и някои от домашните си. Това зависи от вдъхновението й, което често идва при нея и я провокира да реди куплети върху белия лист.
„Започнах да се занимавам със стихове в началото на пети клас.Тогава имах отделни хрумки, но в шести клас след моето стихотворение ,,Милувката на мама’’, дадено ми за домашна работа по български език, преоткрих себе си и ,,безстрашно’’ хванах химикалката и листа“, казва талантливата ученичка.
Определя се като скромно момиче, което се носи във вихъра на живота си. Не се притеснява да следва мечтите си и да скача в тайнствения свят на книгите, който включва много приключения, емоции и непознати тръпки.
„Винаги ще си спомням малкото момиче, което седи под слънчевите лъчи на детството, кротко хванало белия лист и молива“, казва чаровната поетеса.
Милувката на мама
Почувстваш ли се сам на този свят,
обгърне ли те буря от злоба и ненавист
в таз мъгла от лицемерие и лъжи,
знай, че зад теб една жена винаги ще бди.
И когато се почувстваш слаб,
и сълзи обсипят твоето лице,
и страхът почуква на вратата,
една жена ще те разбере.
След тунел, пълен с тъмнина,
само стой и гледай - ще видиш светлината,
след буря страшнаслънце се показва,
а една жена подава ти ръка.
Как толкоз хубост, смелост, чар
Бог й е подал,
та когато имаш нужда ти -
дланта й нежна сърцето ти да разтопи.
Ах, мамо!Какво ли да ти дам?
С милувка ли да обсипя твоето лице,
прегръдка кротка ли да ти подам,
добра ли дума да ти кажа от сърце?
Че всеки ден до мен си ти,
в студ, тъга, щастие, игри,
но няма нещо по-могъщо на Земята
от милувката на майчицата свята.
Сняг
Бяла коприна свети в нощта,
боса, премръзнала, ходя сама.
Толкова спомени навява ми тя-
как стигна се до това ?
Снежни картини се вият пред мен,
буря в сърцето ми вали всеки ден.
Снежинките капят… Дали съм сама,
когато има светлина във нощта.
Снегът вали, не съм сама.
Вали във мен,искам ли това?
Питам се- изоставена ли съм в нощта,
когато снегът носи светлина .
Снегът вали, носи пълнота…
Винаги ли ще съм тук, в тази слепота.
Дали всякога ще се чувствам сама,
когато бялото навлиза в една душа?
Таблицата за умножение не беше уморение
Таблицата за умножение не беше уморение,
а с радост я учех…
Заслужава тя възхищение,
това не бе мъка, а просто забавление.
Подскачаха цифри в часа,
математиката на нас беше известна,
печелеше само този, който чуе на числата гласът,
то бе на таблицата пирът.
Умножение и деление ми бяха любими,
не спираше моят ден без сборника в ръка.
Нижеха се тежките дни незабравими,
когато математиката е тъй добра.
Таблицата ни преследваше,
то да беше само през деня, а и през нощта.
Бързо ти се потопи в съня,
математиката ще е с теб до края на света.
Подскача умножение в моята глава
и веднага всеки разбра,че
математиката е безотказна,
не става тъй-твоята глава да бъде празна.
В сънищата мои на таблицата съм царица.
Умножението не бе мъка,а забавление.
Не се сърди, не пускай обвинение,
че препълнена с цифри е моята главица.
Повече ще намерите в традиционната страница за култура във в. "Конкурент" - вестникът на Северозапада
