Овце и кози торят стари гробища, затворени с ограда
В редакцията на „Конкурент“ постъпи сигнал от разтревожена читателка. Калина Кръстева споделя, че става дума за старо гробище във врачанско село, което е заградено като частен имот и превърнато във ферма със селскостопански животни и кошери с пчели. Някои от надгробноите плочи са изтръгнати. Селото е влашко и историята му е богата. Жената допълва, че на снимките не се виждат овцете и козите, тъй като са били прибрани в момента, но няколко жители са потвърдили, че има такива.
Ето го и писмото без редакторска намеса:
Овце и кози торят стари гробища, затворени с ограда
Ето така се тъпче родовата памет във Врачанско
„Гробове от 16-ти век биват поругавани във врачанско село повече от 4 години. В Софрониево селскостопански животни (овце и кози) и кучета ежедневно се изхождат върху старинно гробище, което е заградено с ограда, достъпът е изцяло блокиран и голяма част от плочите на вечните домове са изтръгнати и нахвърляни на купчини. Други пък са използвани в новата ограда или в заграждения за животните. В заградените гробища се гледат и пчели. Върху гробовете е паркирана стара кола. Повечето местни хора не знаят чие е своеволието, но други мълчат от страх. Страхът е водещ и в новите суеверия, които се появяват в махалата на гробището – някои възрастни хора казват, че откакто гробовете се оскверняват, внуците им имат много здравословни проблеми. За проблема с гробището знаят много хора, но малко са заинтересовани.
Софрониево е голямо село в Северозапада (в област Враца и община Мизия), където препитанието не е много, но пък хората си пасат овцете върху старинното гробище. То се намира близо до центъра и още по-близо до спирката на междуградския транспорт. Гробовете в него все още не са напълно проучени от специалистите от Регионалния исторически музей във Враца, но със сигурност се знае, че са уникални. Най-голямо историческо значение имат надписите върху техните плочи. Един от първите гробове с най-голямата плоча, заемащ централно място, е този на мъж на име Стоян Войкин. Той е старейшина и възродител на селото и паметникът му е необичайно голям за историческата епоха, през която е живял и починал. Още един такъв камък, под формата на голям кръст, има и на друго място в селото. На места редиците от фамилни места за вечен сън започват от 16-ти век и продължават до средата на 20-ти. Горе-долу по това време мъртавите на Софрониево започват да се полагат в нова нива извън границите на селото на един хълм между него и съседното Крушовица. Преди тези гробища, в селото е имало и други – около страта църква „Св. Никола“, за чийто ремонт в момента се борят в селото. Тя е от времето на Втората българска държава и е културен паметник.
Гробището в центъра разказва част от историята на населеното място и е специално, защото то е стартирано при възраждането на селището, заличено почти изцяло в първите години на турското робство. Жителите му се изселили във Влашко, защото войни и набези оставили земята неплодородна за години. Софрониево се е родило отново от труда на българи, върнали се „немили-недраги“ от Румъния. Част е от влашкия район в Северозапада, където българската култура се е преплела с тази на власите и миксът от двете е неповторим. Местните хора и обичай често са свързани повече със смъртта, отколкото със живота. Преди църквата да затвори преди 12 години, всяка жена първо палела свещ за починалите, а после за живите си роднини. В семейните албуми могат да се открият колкото снимки на сватби, толкова и на погребения (че дори и повече). Това прави още по-странно явлението на селскостопански животни, които всекидневно се изхождат върху родовата памет на Софрониево в старите гробища.“
