Тази рубрика, която излиза вече втора година на страниците на "Конкурент", трябваше да започне по друг начин. Тя беше вдъхновена от човек, който не желае да се споменава името му, но е част от "Зелената гвардия" - така наричат всеки играч на Ботев /Враца/ с над 150 мача в елита. Материалите трябваше да са продължение на Библията на футбола във Враца, написани от най-великия треньор на вскички времена Илиян Панев. Истината е, че очерците за отделните играчи и треньори на Ботев изпревариха с около година същинската му част, но понякога животът не може да бъде поставян в тесни граници и дефиниции. "Вина" за това има и управителят на "Конкурент нюз" Димитър Николов, който вдъхнови излизането на поредицата "Усмивки от старите ФУТБОЛНИ ленти" - текстове, които вече сте чели. Време е обаче "грешката на растежа" да бъде поправена и да припомним на читателите си, че освен славните 26 години в елита, има и други периоди в историята на Ботев. И че те хич не са славни. Историята продължава от там, където спира разказа на неповторимия Илия Панев.
Рубрика на Георги Александров
Пролетният полусезон започва зле – 0:1 като гост на Ботев /Криводол/. Следват служебна победа над отказалия се Белите орли и нулево равенство в Ботевград. Септември хвърля бомбата с минимален успех от 1:0 на стадион „Христо Ботев” във Враца в мач от 19-ия кръг, но в следващия мач Ботев върти стратегическо 0:0 в Гоце Делчев, където обикновено губи винаги. Следва разгромно 4:0 над Етър у дома и минимално, но важно 1:0 над „скиорите” в Самоков. В следващия кръг Ком-Миньор е пожален само с 1:0, но Вихрен спира победния ход с минимална победа от 1:0 в Сандански. Ботев си го изкарва на Марек – 4:1, ала след това прави едва 1:1 срещу Академик в София. Домакинството от 27-ия кръг на Чавдар /Етрополе/ се превръща в зрелищно дерби с 5 гола, в което домакините изтръгват успеха с победно попадение на Румен Рангелов в даденото от рефера 3-минутно продължение. Деян Петров преди почивката и Тихомир Найденов след това вкарват другите попадения за крайното 3:2. Гостуването във Видин завършва без голове - 0:0, а след това Ботев не може да вкара и на Банско – също 0:0. В последния кръг врачани губят с 0:2 в Севлиево.
В крайното класиране Ботев е шести с актив от 45 точки след 17 победи 8 равенства и 5 поражения при голова разлика 39:26. Видима спечелва кампанията и влиза в елита, а Академик играе бараж. От „Б” гупата изпадат Бдин и Белите орли.
През сезон 2010-2011 г. Ботев все пак се завръща на картата на елитния футбол. Началото е трудно.Ботев стъпва накриво на старта на кампанията в западната „Б” футболна група с домакинско поражение от Спортист /Своге/. „Шоколадите” се оказаха доста горчива хапка за врачани, които и в следващите две срещи до края на шампионата така и не успяха да ги победят. Последваха 4 поредни победи: с по 3:1 над Септември насред Симитли и Чавдар /Етрополе/, с 1:0 в Берковица срещу Ком-Миньор и домакинско 2:0 против Вихрен /Сандански/. Силната серия е последвана от минимално поражение в Гоце Делчев от коравия Пирин с 0:1, но следващите три стъпки отново бяха победни: над Етър с 1:0 /което води до смени на спортно-техническото ръководство на „болярите”/, 2:0 в Бяла Слатина срещу Чавдар и 2:1 у дома срещу Банско. Следва малко неочаквано поражение с 1:2 от селската команда на Малеш в Микрево. Разгромът над комшиите от Криводол с 5:1 връща самочувствието на врачани, но до края те не излизат от ритъма – навън загуби - в Своге с 0:3, в Етрополе с 1:2 и с 0:2 в Сандански, а у дома – успехи, съответно с 2:1 над Септември /Симитли/ и 2:0 над слабака Ком-Миньор.
Есенният полусезон Ботев приключи като единственият тим от професионалните дивизия на България, който не е постигал равенство в официален мач – 10 победи и 6 загуби при голова разлика 26:17, което можеше да се приеме за знак, че не всичко в отбора е наред. Особено като се има предвид игровата му концепция и владеенето на събитията на терена, където врачани се оставят противника да им задава темпото. През зимната ваканция кой ли не се опита да плаши Ботев – основно заканите идваха откъм Велико Търново, където в края на сезона рониха кървави сълзи заради своята прекалена самоувереност и некадърност. Вместо страх обаче, врачани демонстрираха класа и благодарение на новите си попълнения – халфовете Митко Ценовски и Николай Николов-Джакстера, както и на нападателите Кирил Михайлов и Иван Коконов, успяха да изградят боеспособен състав, от когото взеха да треперят всички.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
