Българското здравеопазване може да бъде оценено за среден три. Така са отговорили запитаните участници в проучване на социологическата агенция „Тренд“, която им е предложила да поставят оценка от едно до шест на оказваните грижи в този сектор. Това бе съобщено по време на Първата национална конференция „Заедно за повече здраве“, която се проведe в София.
Приблизително седемдесет процента от запитаните смятат, че посоката, в която се развива българската здравна система е негативна. Едва 13 % дават положителен отговор. Ниското качество на лечението у нас е основен проблем за българското здравеопазване според 46 на сто от анкетираните. Около 43 процента от тях посочват като водещ проблем високото доплащане на медицински услуги, а 40 процента - доплащането на лекарствата. Лошият контрол в системата от институциите е посочен като основна причина за проблемите в здравеопазването. Така са отговорили 43 % от участниците. За 29 процента от хората недостатъчното финансиране на системата е сред основните причини за недобрата им работа. Близо 40 процента са удовлетворени от здравното обслужване, а 53 процента не са.
„Разходите за здравеопазване от консолидирания бюджет се увеличават всяка година“, каза заместник здравният министър д-р Бойко Пенков. 5 млрд 256 млн. лв. е разходът за тази година, за следващата са предвидени 400 лн. лв. повече. „Предвижданите за 2021 година средствата за здравеопазване трябва да стигнат 6 млрд 400 млн. лева. Планираме до 2022 година увеличението да е с един милиард лева“, допълни зам.-министър Пенков.
Независимо, че хората поставят тройка на българското здравеопазване, те имат високо доверие в медицинските специалисти, показва още социологическото проучване. Оказва се, че те вярват най-много на фармацевтите – 73%, на лекарите имат доверие 64 на сто от запитаните, а в медицинските сестри и акушерките – 65 процента. Масово хората смятат, че държавата е тази, която трябва да отделя повече средства за здравеопазване – 86 %. Други 96 процента смятат, че парите за здравеопазване трябва да се харчат по ефективно, дори да се въведе електронно здравеопазване, а 95 на сто вярват, че за пациентите е важно да се осигури добър и навременен достъп до лекарства.
„В страната има достатъчно фармацевти и 3 880 аптеки, което би трябвало да задоволи нуждите на хората. Проблемът обаче е, че те се намират в големите градове и населените места с по-добре платено население, което затруднява лекарство снабдяването на болните. Има дори градчета, в които няма аптека, работеща с НЗОК, коментира проф. Илко Гетов – председател на Българския фармацевтичен съюз. - Като се има предвид това, по европейската класация страната ни е на средно ниво по осигуреност с фармацевтични грижи“, допълни проф. Гетов. В подкрепа на този факт той посочи, че у нас една аптека обслужва около 1900 души, докато в Европа една аптека осигурява медикаментите на около 3900 човека. Като негативен факт той посочи, че България е единствената страна в ЕС, в която не се осъществява доставка на лекарства от аптеката до домовете на болните, тъй като нормативната уредба не позволява тази дейност.
Заместник-министър д-р Бойко Пенков пък посочи, че лекарствоснабдяването на болните с нови и иновативни медикаменти се подобрява с всяка изминала година. По думите му 176 са новите молекули, въведени в България в последните шест-седем години. През 2017-та новите са били 36, през 2018-та – 21, а през тази година 31, като за регистрация чакат още 30. Като успех на българската здравна система зам.-министърът изтъкна и фактът, че докато преди десетина години смъртността от рак на гърдата в България е била във водещата петица, сега вече не е в топ 5, тъй като се въвеждат нови терапии, подобрява се и профилактиката.
„7000 работещи в спешната помощ ще преминат опреснителен курс. Периодично те ще бъдат проверявани дали са в крак със съвременните изисквания на медицината от сферата на спешната помо“, каза още зам.-министър Пенков.
монитор
