Отминалата предизборна кампания беше незабравима. Поне за мен. Защото бях кандидат за общински съветник. Доколко съм успял – това е друга тема.
Досега не можех /по разбираеми причини/ да посоча интересните и незабравими неща от изминалия месец. Но тъй като агитацията приключи, поне там, където няма да има балотажи, а комисиите броят кой е успял и кой не е – нищо не ме спира да си кажа приказката.
А през последните дни и се нагледах на доста чудеса. Бих нарекъл изминалата кампания като „1 001 чудеса“, защото дори умела разказвачка на приказки като Шехерезада би завидяла на онова, което се случи по време на кампанията в Северозапада.
Тъй като тук живеят едни от най-готините хора, но и най-бедните в Европейския съюз, кандидатите заложиха на това да им пълнят очите, ушите и душите с чудеса. За разлика от предходни години никой не нахрани избирателите с кебапчета и кюфтета /може би само Ценко Чоков е изключение/, но за сметка на това обещанията бяха кое от кое по-грандиозни.
Започна дългоочакваният ремонт на Е79 – машини бяха струпани край единия от двата лота между Мездра и Ботевград. На този етап никой не казва дали има разрешително за строеж, за да тръгне обекта, но на кого му пука? Важното е, че мечтата на поколения от тази част на България започва да се сбъдва. Дано децата ни, а не техните внуци да имат щастието да карат по новия 4-лентов път между Ботевград и Видин. А дано, ама...
През тази кампания част от чудесата имаха миризмата на асфалт. Не, че е лошо, ама добре, че лятото продължи почти до края на октомври, та не се наложи асфалтът да се лее върху мокра основа. Всъщност, съвсем скоро времето се разваля – така че да му мислят онези, които ремонтират пътища. И особено трасето между Мездра и Роман в неговия 4-километров участък, което също е едно от чудесата на отминалата предизборна кампания.
Безспорно най-голямото събитие на отминалия месец е добрината, която се появи у хората. Никога досега не съм виждал толкова усмихнати хора, които искат да те пипнат, да те потупат по рамото и да ти пожелаят „добър ден“, да се интересуват от семейството и децата ти, да питат как е на работа... за да си осигурят поне 1 глас за изборите. Затова ми се искаше кампанията да бъде удължена с месец. Шегувах се, че ще подам молба до правителството, а то взе, че чу воплите ми и я удължи – само със седмица, докато се проведе балотаж.
За разлика от други кампании, този път нямаше плакатни войни и лепачите нито веднъж не се сбиха. Което също си е чудо на фона на останалите градове. Но пък за сметка на това има доста за чистене след изборите. Но това си е грижа на комуналните фирми по места, които също извършиха чудеса от храброст, за да докажат, че работят по време на агитацията.
Един приятел, който помоли да не му казвам името, всяка сутрин „се буди“ в 4.15 часа, когато край тях минава боклукчийката, а нейните „вежливи“ работници събират отпадъците под прозореца му. Та същия човек ме попита кой прави графиците във врачанското БКС, за да споменава на воля неговите роднини по майчина линия – ето ви още едно от чудесата на кампанията.
Такива са врачани – все са недоволни! Като не ти събират боклука 2-3 дни – пускат гневни снимки във фейсбук, а когато го чистят редовно – се оплакват от комуналната дейност.
Аз лично видях с очите си, че по улиците върви машина, която мие и смуче мръсотията. Напук на твърденията от страна на опозицията, че такава дейност няма, макар че се плащат луди пари за нея.
В мездренското село Моравица също се присъединиха към чудесата – половин час преди партийно събрание на една от политическите сили, пред входа на месдтното читалище бяха изсипани 2 камиона с пясък, за да се провали сбирката. Но сръчни „трудоваци“ взеха лопатите и спасиха положението.
Докато политическите централи се замерваха със сигнали за това кой, къде и как агитира, и дали това е позволено от изборния кодекс, собственик на заведение предостави безплатна площ в центъра на града, която кандидатите сами „тапицираха“ с посланията си. Ако не е чудо, това поне е похвално, защото на една ръка разстояние можеш да видиш кандидати от две нетърпящи се една друга политически сили.
Сред нас, медиите, също имаше чудеса. Един сайт прогнозира поражение на сигурен кандидат за кмет на голям град, като го илюстрира с хороскоп на известна гадателка. А известно лице на друга медия беше "нападнато" от избирател, докато нашего брата журналиста беше нахълтал в офиса на домакина и го беше снимал без разрешение.
Друг пък, кандидат за съветник, проглуши фейсбук с прогнозите си кой ще е новият кмет на село край Враца. Като един истински оракул! Ако излезе, че познае и влезе в следващия общински съвет, като нищо може да го питат за печелившщите числа от тотото...
А бе чудеса ви казвам. Чудеса стават по избори. Затова никак не ми се искаше тази кампания да свършва.
Но някак си ми е неудобно да мечтая за нови избори. Да не вземе правителството да си помисли, че искам извънредни парламентарни избори, защото това вече ще се определи като антиправителствена пропаганда.
Ама кой знае? Мечтите са за това, за да се сбъдват.
За всеки случай, публикувам снимка с премиера Борисов - правена е преди 5 години в кабинета му. Няма да издавам кой ни е снимал, но да знаете, че е голям човек - беше отишъл да поиска от министър-председателя 1 000 000 лева, за да се асфалтират улиците във Враца.
АВТОР: Георги Александров
