Събития

Белоградчишки творец ни дарява турлашка романтика

  23.10.2019 10:13             
Белоградчишки  творец  ни  дарява  турлашка  романтика

Белоградчишкият край е уникален не само със своето скално чудо, но и с оригиналните духовни ценности на своите жители, останали от здравата народна традиция.

Един от редките родолюбци в този край, който постоянно буди историческата му памет, е Любомир Веселинов, неуморим културен деец в Белоградчишката община. През последните години той издаде две книги, с които прояви скритият си досега рядък словесен талант... С изненада читателите на неговите книги осъзнаха какъв майстор на печатното слово е техният съгражданин.

Любомир Веселинов е рожба на Балкана в китното селце Крачимир. Завършва средно образование в град Димово. През 1984 г. завършва висше образование по културология в Ленинград, сега Санкт Петербург. През последните 12 години завежда „Връзки с обществеността” (PR - пиар) в общината.

Още от детството си Любомир обича литературата, пише разкази и стихове, но за „собствена консумация”. По-късно е инициатор на създаването и председател на Турлашко дружество "Ждребче".

За духовния родолюбив портрет на Любомир Веселинов ще цитирам характерен израз от едно негово интервю: „Турлакия” е територия на горди и весели балканджии „кои се лъсно не преклепую”.

Воден именно от родолюбиви мотиви, той години наред пише автентичен турлашки речник, публикуван през 2017 година. В него възкресява уникалния диалект и красив говор на добрите сърдечни негови земляци... Ценността на този говор е, че с неговата хармония израстваха поколения талантливи деца.

Читателите на неговата книга бяха щастливи да усетят очарователния аромат на този чудесен диалект, формиран във вековете от ведрия дух на нашите деди, бащи и майки. Поради големия интерес не случайно тази книга има и второ издание.

След първата си книга неизтощимото вдъхновение на Любомир Веселинов в ускорен темп роди втора книга «Жребче – избрани турлашки разкази». Достойнствата на тази книга са безспорни, а нейното четене буди възторг и рядко духовно удоволствие. От всеки ред на автора лъха естествена мъдрост и неподражаем народен хумор. Книгата съхранява оригиналния турлашки говор и турлашката духовита мъдрост.

Аз прочетох тази книга веднъж, втори път и на третия път вече се убедих, че в нейните страници се крие един рядък талант от нивото на познавачи на народната душевност и майстори на народната реч като Елин Пелин, П.Ю.Тодоров, Чудомир, Йордан Радичков... Това мое твърдение не е пресилено и читателят ще се съгласи с твърдението ми, ако внимателно прочете двете книги на нашия земляк. За мен разликата между Любомир Веселинов и споменатите по-горе имена на прочути наши писатели е само тази, че скромният притеснителен Веселинов не е имал възможности за широка изява на своя талант и сравнително късно го проявява.

Нека не робуваме на прекомерната криворазбрана нашенска скромност. Защото  духът, атмосферата и величието на народната мъдрост, които излъчва писаното от Веселинов, го сродява и приравнява с таланта и имената на посочените наши признати писатели. Просто Веселинов в младините си не е има шанса да се приобщи към гилдията на т.нар. професионални писатели (а тази гилдия беше доста трудно достъпна тогава).

Впрочем, голямо предимство и достойнство на творци като Л. Веселинов е именно това, че не са със самочувствие на  «професионални» писатели - те не преследват хонорари за своите творби, а ги създават безскористно, с дълбока лична мотивация. И не е чудно, че писаното от такива самородни творци нерядко надвишава нивото на щатните професионални литератори.

Трябва да призная, че след като няколко безсънни нощи четох двете книги на Любомир Веселинов, аз изпитах двойствено чувство на преклонение пред народния талант, така непринудено и майсторски отразен от автора и малко угризение, че ние, интелекуалците с корен от Северозапада, не познаваме нашите истински таланти или даже ги подценяваме.

Двете книги, които щедро ни дарява Любомир Веселинов стават особено актуални сега пред Деня на будителите. Всяка страница в тези книги буди нашата задрямала историческа и културна памет.

Аз се гордея, че в моя роден край твори един рядък талант като Любомир Веселинов и съм убеден, че и другите читатели на неговите книги ще изпитат подобна гордост... Те ще се убедят, че нашият Северозапад е родна стряха, гнездо на таланти и интелектуалци, който го извисяват към върховете на автентичната наша, неповторима българска култура, наследена от вековете и съхранена за бъдните дни.

За контакт: 

Акад. Проф. Веселин Борисов

Почетен гражданин на Белоградчик