В тази поредица, отделена на треньорите, не написах нищо за Джулиано Сондзони - този симпатичен италианец, който успя само за 4-5 мача успя да ме шокира максимално. Той беше доведен от Пепино Тири с намерението да прави кариера в България, но... се оказа, че няма лиценз. Добре, че Ботев под ръководството на Тири не спечели нито 1 точка, иначе противниците имаха пълното основание да подадат жалба и да ни бият служебно. Всъщност, командата на Сонздони падаше наред. Така и не стана ясно какъв е маниерът му на игра. А той обещаваше всеки път, че в следващия мач отборът му ще изглежда по-добре. Ала това не се случи...
Но пък футболистите усетиха какво е да си на режим - бразилецът Жайро ядеше само варени картофи и лук, от което не само отслабна, но и озверя от глад. Още се носят легенди за това, че Сонздони не бил подходящ толкова за треньор, колкото за готвач на отбора. Факт е, че беше подал жалба срещу Ботев в УЕФА и искаше да осъди клуба за 5-цифрена сума, която наследилите Тири нито му дадоха, нито му позволиха да претендира за пари.
Не си мислете, че работата на спортния журналист е поредица само от щастливи мигове. Има и провали. Поне при мен е имало. Горчиво съм си плащал уроците, които съм получавал. Но днес, от дистанцията на времето, осъзнавам, че когато съм падал, съм бил най-силен. Защото съм намирал сили да стана. И да продължа напред.
Никога няма да забравя една история, която ме научи да не лъжа никога в професията. Беше свързано с работата ми в „Дарик радио“ – трябваше да отразявам мач на Ботев във Враца срещу „Беласица /Петрич/. В съботен ден беше, както обикновено, тогава се играят всички мачове. Срещата беше на стадион „Христо Ботев“, а аз бях поканил гости заради първия рожден ден на дъщеря ми. За да изпълня задачата и предавам мача за „Гонг“, помолих колегата Младен Кирилов /който за съжаление вече не е сред живите!/ да помага. И той не само обеща, но и помагаше – звънеше ми и ме информираше какво става на стадиона, но... му падна батерията на мобифона, както по онова време се наричаха GSM-ите и аз се озовах в небрано лозе. Колегите от София бързо разбраха, че не съм на стадиона – макар че гостите биха само с 2:1 беше достатъчно, че не звъня веднага след головете.
