Нямаше да продължа моята рубрика във в. "Конкурент" по този начин, но така се случи. Провокираха ме да си спомня, че от 23 години хода, следя и коментирам /пиша и говоря/ мачове на футболния Ботев /Враца/. Стана някак си неусетно, но като се замислих, това също е история. Историята на този славен клуб, който еднодневките на местната журналистика ме обвиниха, че не обичам. Както е казал поетът, който е патрон на клуба, важно е "силно да любиш и мразиш". Горе-долу такава се оказа и тази история, която започвам да разказвам. Но нека не ви бавя повече с уводни думи, защото е време да ви срещна с онези хора, които ми направиха впечатление по този път, по който продължавам.
Рубрика на Георги Александров
Най-лесна откъм общуване с треньора беше работата с Бойко Величков. Той знае всичко за работата на журналистите - дори и това колко реда и колко думи трябва да има в статията. Личи си, че работи като коментатор в телевизии, защото школовката му в медиите е много сериозна.
С него също съм имал проблеми. По-скоро стана едно недоразумение, тъй като не заех неговата позиция в спора му с неговия началник в клуба при първия му престой в Ботев. Бойко ми се разсърди. Всъщност беше ми много ядосан и доста време не си говорехме. После, когато отново се завърна в клуба, седнахме на по кафе и изчистихме недоразумението. Никога повече не сме говорили кой е бил по-правия в случая. Като се замисля, осъзнавам, че и той е разбрал, че е сгрешил. Все пак с интелигентните хора винаги е лесно да се разбереш, докато с първосигналните... ти трябва повече време, за да ги убеждаваш. Пък и не е сигурно, че ще стигнете до някакъв резултат.
Бойко Величков обаче успя да свърши не малко работа в Ботев. Той е интересна личност, особен е като характер, но пък има страхотни идеи за играта. Дори и да не ги споделяш, се заразяваш от ентусиазма и хъса му за работа. Едно от най-ценните му качества е желанието да работи и развива децата - повечето български треньори не искат да възпитават малките футболисти и после се чудят защо в професионалния футбол идват неподготвени кадри.
Илия Вълов също има запазено място в тази рубрика, защото според мен /а и не само/ е най-големият вратар, пазил някога вратата на Ботев. Проблемите с алкохола, които спорадично му замъгляват съзнанието и преценката, никога няма да променят мнението ми за него. Илия е невероятен вратар, успешен треньор на своите наследници и... се чудя как в тази канара има място за дефекти. Винаги сме имали респект един от друг, невинаги сме били в добри отношения, но сме и продължаваме да имаме уважение, защото сме професионалисти. Няма да забравя една пресконференция, в която той беше старши-треньор на врачани. По време на брифинга изтърва онази любима на всички журналисти фраза: „Боли ме к...“, та ние трябваше да се чудим и маем как да замажем този гаф. Но Вълов винаги си е бил такъв – прям.
Преди 4 години, когато стана изпълнителен директор, а аз бях пресаташе на клуба, свикахме пресконференция в началото на сезона след представянето на селекцията и новия старши-треньор Атанас Джамбазки. Минути преди колегите да включат камерите, усетих, че Вълов не е пил само кафе в часовете преди брифинга. Забраних му да говори и той обеща. Закле се даже да не си отваря устата. Но... щом започнаха да задават въпросите си журналистите, Илия взе думата и не спря да говори 30 минути. От тогава му е култовата фраза „Запомнете! ЦСКА ще бъде шампион преди Левски“. Да не говорим, че репортажи с него имаше по националните телевизии. Та за добро или лошо, пак направихме реклама на Ботев. Вярно, че досега пророчеството му не се е сбъднало, но пък „сините“ завършват все след „червените“ при тоталната хегемония на Лудогорец, та не знам дали да не му признаем още една сбъдната прогноза!
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
