В редакцията на „Конкурент“, пристигна писмо, в което е описано едни приятно изживяване, а именно срещата на клас – завършил образованието си през далечната 1952 год. в Монтана.
Публикуваме радостното писмо без редакторска намеса:
„Поредна среща след 67 години
На 14 септември 2019 година, ние съучениците от IVв курс на випуск 1952 год. на Търговската гимназия „Васил Левски“ в Михайловград, сега Монтана, проведохме поредната си среща в същия град, този път 67 години след завършването ни.
Най-напред с едноминутно мълчание почетохме паметта на съучениците ни, които вече не са между нас, но естествено животът продължава.
Преживяването е неописуемо. Споделихме най-различни спомени от ученическите ни години. Припомнихме си имената на любимите си учители: Трашлиев по счетоводство, Якимов по финансова математика, Борисов „мамиче, мамиче“ (беше руснак) по физика, Филипова по химия, Георгиев по френски език (той е французин), Камбуров по финансово право, Ценева – по български език и литература и никога няма да забравим и първата ни класна-ръководителка – Сийка Ангелова от Бургас („Я родилас в гораде Бургазе“ ни казваше тя). Те ни караха в захлас да слушаме техните лекции. И ние изпълнихме техните желания. Бяхме счетоводители, заместник главни счетоводители, началник отдели, даже и директори.
Сега всички ние сме с бели коси, но това не ни попречи да се веселим. Дойдохме тук от различни краища на нашата Родина. Имаме вече големи внуци, даже и правнуци. Разбираемо е, щом като сме на 85 години, но не се предаваме. Почти всеки от нас и на тая възраст си е намерил допълнителна работа, кой на вилата, кой в градинката, а съученикът ни Никола Димитров гледа и кошери.
Всички ние обичаме този град Монтана, защото той ни е дал хляба в ръцете. Впечатлени сме от чистотата на този град. Фонтаните до паметника на Незнайния войн са неописуеми. И ето, че Северозападът има с какво да се гордее.
Бяхме в ресторант „Аверите“, собственост на внука на съученика ни Никола Димитров, на който благодарим за прекрасния прием.
Чукнахме чаши за наздравица и си пожелахме, ако е рекъл дядо Господ да можем да се срещнем пак отново.
Прекарахме незабравими спомени заедно.
До нови срещи скъпи съученици!
Офелия Григорова“
