Между 1,5 и 13 милиона лева коства цялостното ремонтиране на голяма театрална сграда, установи проверка на „Монитор“. Малко театри обаче могат да си позволят подобен лукс – при повечето от тях обновяването е постоянен процес, който протича „на прибежки“ според финансовите траншове, осигурявани с държавно или общинско субсидиране, от собствени приходи или от спонсори.
Един от малкото храмове на Мелпомена, които очакват генерален ремонт, е общинският театър „София“. За целта Столична община обещава да намери 13 милиона лв. по различни европейски програми. От екипа се надяват работите най-сетне да стартират през пролетта, при което за репертоара си трупата ще търси приемащи сцени в столицата и страната, за да не спре да играе. Ремонтът трябва да обхване цялата сграда в парка „Заимов“ със сценичните съоръжения и инсталации, служещи за създаването и провеждането на спектаклите.
„Според закона бе изготвен технически паспорт на сградата, при което се установи, че тя се нуждае от повишаване на енергийните показатели, защото се губи много енергия и издръжката се оскъпява. Общината реши, че ще направи частичен ремонт за повишаване на енергийната ефективност, но когато започнахме огледа, стигнахме до извода, че е най-добре да се създаде проект, който да обхваща сградата цялостно. През 2015 г. пълният работен проект за ремонт по всички части – акустика, сценична механизация, осветление и озвучаване, енергийна ефективност, конструктивна част, елинсталации и водопровод, бе готов, но ремонтът така и не се случи. Разрешението, което имахме за 2016-а, бе подновено през декември миналата година. Сега проектът вече е придвижен и е на дневен ред“, разказа за „Монитор“ зам.-директорът по техническата част арх. Мирослав Церовски.
На бялата мраморна сграда не е правен основен ремонт от построяването й преди близо 40 години. Преди 15-ина години медната обшивка на покрива бе махната и подменена с други материали и оттогава
течовете при валежи са постоянна напаст
Климатичната инсталация също е амортизирана и не функционира: през студените периоди сцената, висока 18 м, не може да бъде отоплена, получава се „комин“, който изтегля цялата топлина от залата нагоре, и актьорите играят дзиндзирикайки.
Предвижда се след реконструкцията да се обособят различни типове сцени, насочени към различни представления и публики. Голямата зала ще бъде пригодена за достъп на инвалиди, което в момента липсва. Камерната Зала 49 ще бъде изцяло осъвременена с техника, режисьорски пултове, кабини за студийни записи. Тя ще се свърже пространствено с централното фоайе, тъй като сега няма специално оформен вход: влиза се през врата в стената или по лабиринт от коридори за вътрешни хора. Там ще бъдат монтирани прибиращи се трибуни, собствен асансьор за декори и реквизит. Ще се промени и сцена „Арена“ във вътрешния двор на театъра. Тя ще се свърже с парка посредством големи стъклени витрини тип хармоника на мястото на сегашните решетки. Самата сграда ще получи нова облицовка с окачени фасадни плоскости от модерни материали, но ще се запази визията на архитектурното решение. „В строителната документация са посочени около 150 дни за протичане на строителството, което според мен не е реалистичен срок. Вероятно ще стане в рамките на 1 година. И дано започне по-скоро, защото дори когато няма хора вътре, сградата продължава да страда от състоянието си като болен човек“, тревожи се арх. Церовски.
Друг от големите столични театри – „Българска армия“, през последните 5 години се справя с проблемите с материалната база главно благодарение на собствените си приходи и с подкрепата на сериозен спомоществовател. Без стотинка помощ от Министерство на културата и с личен труд на целия състав – артисти и служители, е изградена камерната сцена „Миракъл“ на V етаж, която е като луксозна бонбониера с 60 зрителски места. В нея са вложени около 150 000 лв. – собствени средства и спонсорски, а архитект на проекта е проф. Бойко Кадинов. Пак спонсор в лицето на известна марка кафе поема смяната на дюшемето на голямата сцена миналото лято (към 25 000 лв.), а това лято с 12-13 000 лв. от парите на театъра е подменена горната сценична механизация. „В последните 4-5 години сме инвестирали около 200 000 лв. за обновяване на техниката – осветителни и озвучителни пултове, тонколони, много прожектори, но постепенно и отново със собствени средства. Надявам се до края на ноември да направим основна реконструкция на фоайето на билетна каса, за да е по-артистично, а не като пункт за плащане на ток. Ще вложим собствени приходи около 15 000 лв. и там“, отбелязва зам.-директорът Йордан Алексиев. В ТБА не е правен генерален ремонт от близо 50 години, а театърът буквално
плаче за това, защото е станал доста опасен
– никога не е имал вентилация и климатизация, електроинсталацията трудно понася напрежението, което изискват съвременните средства за техническо обезпечаване на един спектакъл, ВиК инсталацията е все още с оловни и кахлени тръби, които всеки момент може да се спукат и да предизвикат страшна беля, предупреждава той. За такъв грандиозен ремонт обаче са необходими около 6 милиона лв., изчислили са от военната трупа – средства, които не са по силите на театъра, макар да печели добре. Бюджетът му е към 2,5 млн. за всичко – заплати, осигуровки, издръжка на сградата, средства за нови продукции... „Тук вече ще разчитаме на МК и програми по европроекти. Арх. Кадинов е направил подробен план-сметка за ремонт на театъра, идейният проект е внесен в министерството, но по него няма никакво движение“, обяснява Алексиев. Преди 2 години целево МК отпуска около 10 000 лв. за саниране и топлоизолация на задната стена на сградата към вътрешния двор, която бе повредена след взрив в близкия китайски ресторант. Засега – толкова.
За ремонта в Сатиричния театър миналото лято средствата са в съотношение 2:1 – съответно от държавния бюджет и от бюджета на театъра. В зрителната зала са вложени около 300 000 лв. от тях. „Оправихме най-големия проблем в салона – отстоянието между редовете. Намерихме балансирана формула, благодарение на която загубихме минимален брой зрителски места – 43-44, и спестихме 3 реда, като направихме отстоянието максимално удобно. Отне почти година време от създаването на архитектурния проект до реализацията, като физическият ремонт бе извършен за около 3 месеца“, припомня зам.-директорът на Сатирата Николай Младенов. Новата зала „Хепи Сатира“, тип кафе-театър с 80 места, вкл. тези на бара, се прави в момента на мястото на някогашния клуб изцяло със средства от бюджета на театъра. Но работата се движи поетапно, със суми по различни проекти – по-бавно, на траншове, но със собствени сили. За техниката там (нови прожектори) са похарчени около 20 000 лв. Наближава да се осъществи проектът с обновяване на вентилацията: три четвърти от парите са от МК, останалите са собствени на театъра – общо 400 000 лв. Проведен е търгът по Закона за обществените поръчки, предстои подписване с фирма изпълнител. „Вярвам, че до края на януари ще бъдем готови да започнем, за да можем
пролетта-лятото да имаме модерна климатизация
и да е по-комфортно както за артистите, така и за публиката“, казва Младенов.
В Народния театър „Иван Вазов“ голям ремонт имаше през 2017 г., за който с постановление на Министерски съвет бяха предоставени 1,5 млн. лв., посочи зам.-директорът на академичната трупа инж. Емил Марков. Сред подобренията са цялостна подмяна на зрителските столове за 250 000 лв., реставрация на златните орнаменти във фоайетата и голямата зала (125 000), подмяна на мокетите по коридори и стълбища (50 000), обновяване на ВИП ложите (16 000) и тоалетните (67 000), осъвременяване на склада за декори под ул. „Иван Вазов“ (също за 67 000 лв.). След тези значими намеси в момента първата ни сцена се нуждае само от козметична поддръжка, като за тази година са предвидени подобрения по пожароизгасителната инсталация и почистване на улуците на покрива, за което ще бъдат използвани към 30 000 лв. от собствените приходи.
Подобренията в общинския Малък градски театър „Зад канала“ са постоянен процес. В рамките на последните 5 години, откакто зам.-директор, отговарящ за тези дейности, е актьорът Васил Банов, за стотици хиляди левове са обновени гримьорните и „облеклото“ на сцената, осветителната и озвучителната техника, редовно се подменят емблематичните зелени пътеки пред входа. „Периодично се вършат важни неща – това е последователна и стабилна политика на Столична община. Ние сме добри стопани – не позволяваме нещата да бъдат съсипани, а ги поддържаме. Принципът е като в един дом. Влагат се известни средства тогава, когато ние мотивирано докажем, че има нужда това“, обяснява Банов.
В Театър 199 основен ремонт с удължаване на сцената, повдигане нивото на редовете и увеличаване броя на столовете е имало през 2006 г. Миналата година са монтирани камери за видеонаблюдение. Периодично се правят козметични подобрения, но онова, което всяко лято се налага задължително, е обновяване на системата от помпи за отводняване, подчертава директорът Ани Монова. В момента те са 7. Просто архитектурните дадености на пространството са такива – театърът е в мазе и при всеки по-силен дъжд вода нахлува вътре, като понякога се налага да се отменят и представления.
Председателят на Съюза на артистите Христо Мутафчиев:
Нужен е общ проект за енергийна ефективност
В голяма част от българските театри в последните години ремонти са правени, но частични. Пловдивският театър изгоря и сега, след цялостен ремонт, има може би най-добрата сцена като пространство, като осветление и звук. Аз се шегувам: трябва ли да запалим всички театри в България, за да ги ремонтират?!
Там, където съм бил, а аз съм играл почти на всички сцени у нас, освен техническото оборудване, което трябва да е на съвременно ниво (има вече „умни“ дистанционни прожектори, осветление, ръководено в зависимост от таймера и движението на актьорите), едно от основните неща за ремонтиране са подовете. На много места има неравности, изметнати детайли, зеят дупки и, колкото и да ги покриват с подова настилка, става още по-лошо, защото дефектите не се виждат и някой може да се пребие на сцената. Самият аз съм пропадал. В други театри пък салоните са в окаяно състояние, столове са като от Балканската война и ужасно скърцат.
Смятам, че трябва да се осигурят средства от държавата за доста сериозно оборудване, както и за изработване на един общ проект за енергийна ефективност на всички театри. Повечето им сгради са с широки плоски покриви, които през деня събират много слънце – Смолянският театър напр. е такъв и може спокойно цяла зима да се отоплява на батерии и да не му струва огромни пари. Говорил съм за това много отдавна, вече не помня с кой министър, защото съм работил с 8-9, но няма никаква реакция. Голяма част от сградите на театрите са мастодонти, които нито могат да се отоплят, нито да се охладят. Навремето са строени с капацитет 700-750 седящи места, а в някои градове заради демографския срив дори няма толкова жители. Спектаклите се изконсумират на второ-трето представление. Хаби се страшно много енергия. Преодоляването на този проблем трябва да е стратегия на държавата и общините.
Трябва да се обърне сериозно внимание и на паспортизацията на всички театри. Тя ще покаже какво е състоянието на базата и какви са сценичните параметри. Така, ако спектакъл на даден театър ще гостува в друг театър, само с едно отваряне на паспорта му на екрана на компютъра ще може да се види какви са особеностите на сцената и трябва ли да се правят евентуални промени, за да се „вмести“ представлението там.
монитор
