Малко познати архиви за аферата с парахода „Германия“ от 1867 г. публикува в новата си книга русенският автор Хачик Лебикян. Той се занимава повече от 30 години с темата за убийството на революционерите Никола Войводов и Цвятко Павлович на борда на плавателния съд, акостирал на пристанището в Русчук.
И когато смята, че е казал всичко, което знае, Лебикян попада на дипломатически документи, допълващи картината на това трагично събитие, и ги помества в своето изследване „Аферата с парахода „Германия“ в Русе“.
Случилото се на парахода, плаващ под австро-унгарски флаг, кара европейски дипломати да обсъждат със своите правителства безпрецедентното убийство на двама редовни пътници с билети - Войводов и Павлович, извършено на австрийска територия. Ако изключим безчинствата след Априлското въстание и завладяването на кораба „Радецки“ от Христо Ботев, малко са случаите, когато европейската дипломация толкова подробно се е занимавала с българската тема, пише авторът.
В Румъния
Войводов и Павлович организират доброволци за чета
Планът бил да се придвижат до Радуевац (Сърбия), където да се присъединят към голямата Зайчарска чета, и след това, обединени, да навлязат в отечеството. Никола и Цвятко тръгват от Галац с парахода „Германия“, а четниците поемат пеша за Букурещ. На 8 август 1867 г. към 13 часа параходът акостира на пристанището в Русчук. Валията на Дунавския вилает Мидхат паша знае от шпионин за пристигането на двамата революционери, а австро-унгарският консул в Русе Георг фон Мартирт си позволява да преотстъпи суверенитета на своя територия. Заптиета се качват на парахода и при разразилата се престрелка Павлович е убит на място, а Войводов е тежко ранен и умира по-късно.
Книгата разглежда
дипломатически доклади
изпратени от австро-унгарските консули в Белград, Букурещ, Русе, Галац, Браила и Измаил, и инструкциите до тях от Министерството на външните работи, както и кореспонденцията по случая на австро-унгарската дирекция на Дунавското параходно дружество с нейните агенти и инспектори в дунавските пристанища. Документите свидетелстват, че убийството на Никола Войводов и Цвятко Павлович сериозно уврежда политическия имидж на Австро-Унгарската империя и засяга чувствително нейните икономически интереси, като особено се застрашават доминиращите й позиции в корабоплаването по Долен Дунав, посочва авторът. Освен дипломатическата кореспонденция в изследването са ползвани и статии за трагичното събитие в турски, сръбски, румънски и български вестници, печатани в чужбина. Книгата е ценна и с това, че публикува снимки на парахода „Германия“ от архива на известния австрийски изследовател на Дунавското корабоплаване Ервин Хауке.
В писмото до капитана на „Радецки“ Ботев напомня за трагичното събитие
При завладяването на австрийския параход „Радецки“ през съдбоносната 1876 г. в писмото си до капитана Догоберт Енглендер и пътниците Христо Ботев напомня за кървавата драма на борда на „Германия“ на пристанището в Русчук и предупреждава:
„...Ние молим Господа пасажерите никак да не се безпокоят и да останат спокойни. Колкото за Вас, Господин Капитане, аз имам тежката длъжност да Ви поканя да поставите парахода на мое разположение до самото ни слизане, като в същото време Ви заявявам, че и най-малката Ваша съпротива ще ме постави в печалната необходимост да употребя сила и въпреки волята ми – да си отмъстя за отвратителното приключение върху парахода „Германия“ в Русчук през 1867 година.“
монитор
