Нямаше да продължа моята рубрика във в. "Конкурент" по този начин, но така се случи. Провокираха ме да си спомня, че от 23 години хода, следя и коментирам /пиша и говоря/ мачове на футболния Ботев /Враца/. Стана някак си неусетно, но като се замислих, това също е история. Историята на този славен клуб, който еднодневките на местната журналистика ме обвиниха, че не обичам. Както е казал поетът, който е патрон на клуба, важно е "силно да любиш и мразиш". Горе-долу такава се оказа и тази история, която започвам да разказвам. Но нека не ви бавя повече с уводни думи, защото е време да ви срещна с онези хора, които ми направиха впечатление по този път, по който продължавам.
Рубрика на Георги Александров
Ако съжалявам за нещо, то е, че не успях да опозная добре Папата на врачанския футбол - Илия Панев. Не съм говорил с нито един бивш футболист на Ботев, който да е казал лоша дума за него. Дори онези, които е отстранил от отбора, деликатно признават, че той е №1 сред треньорите на почти вековния врачански клуб.
Имах незначителен контакт с този самоук наставник, извел Ботев до бронзовите медали през 1970-1971 г. Мои колеги - Цветана Евгениева, Христина Андреева и Ели Цанова /бог да я прости!/, подготвяха книга за най-известните личности на ХХ век. Помолиха да направя кратки очерци за няколко човека, а Илия Панев беше един от тях. Звъннах му по телефона и помолих за среща. Но той каза, че ще подготви кратко експозе, за да ми помогне. Когато се видяхме, беше написал очерка. Аз направих дребни корекции и го предадох. Такъв беше Илия Панев - професионалист и перфекционист във всяко нещо, с което се захващаше. Изпипваше си нещата до последния детайл и не пестеше критики към никого.
Години по-късно един от легендарните футболисти на Ботев - Валери Цветанов, ме зарази с идеята, че мога да напиша продължението на книгата на Панев "Враца и футболът". Дълго сме си говорили с Цветанов на тази тема, докато тя не узря в главата ми. Най-тъжното е, че именно той ми отказва да стане част от тази рубрика. Но както се вижда, аз обичам трудностите и „костеливите орехи“, пък били те и от Балювица, Берковско.
Сега виждате част от натрупания материал под формата на петъчни очерци във в. "Конкурент" в традиционната ми рубрика, а после могат да се четат и на електронното издание konkurent.bg. Доста безсънни нощи съм отделил на тази идея и се получиха качествени текстове. Ако намеря издател и най-вече пари, може би ще ги издам един ден. Защото и да издадеш книга вече не е фасулска работа. Пък и много автори се извъдиха напоследък.
Но... да се върна към Илия Панев. Този човек заслужава повече уважение от ръководството на футболния клуб, на когото е отдал живота си. Смятам, че треньор №1 в историята на вековен клуб заслужава най-малко кът във витрината, или бюст, или поне паметна плоча на стадион "Христо Ботев". Само го предлагам, не критикувам! Пък и скоро Ботев ще стане на 100 години, знае ли човек - може най-заслужилите да бъдат почетени...
Янко Гелов също заслужава внимание. Никога няма да забравя, че на 90-годишния юбилей на Ботев с него се скарахме жестоко. Всъщност, по-правилно е да кажа, че той ми се скара зловещо. И беше прав, но и не беше.
От ръководството на Ботев ме помолиха да подготвя книжка - цветно издание, с което да се отбележи годишнината. Постарах се доста, но заради малкия обем в нея влязоха малко факти. А за Янко Гелов - нито ред. И той се обиди.
Беше поканен на юбилея и ме направи „на салата“. Признавам - с основание, защото е един от най-заслужилите треньори на Ботев, помощникът на Илия Панев и после сам старши-треньор, с успешна кариера в Тунис и Алжир. Чуваме се с него, когато имаме нужда да обменим информация. Все пита за Ботев /Враца/. Последното нещо, което "изработихме" беше свързано с рубриката ми. Всеки запалянко на Ботев може да е сигурен, че в Странджа, където живее Гелов, тупти едно голямо зелено сърце. Янко Гелов също има място сред най-заслужилите треньори. Малцина знаят, че той е откривателят на не малко таланти, шлифовани от Илия Панев. Ная-яркият „диамант“ от тях е Вени Тошков, който е бил хандбалист в родното си село, преди да бъде открит и доведен във Враца именно от Гелов.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
