Охраната със стюарди на футболен мач излиза близо 5 пъти по-евтино, отколкото ако се наемат полицаи, показа проверка на „Монитор“. Това е причината почти всички футболни клубове у нас да се насочат към договори с подобни частни фирми, които сериозно подбиват цената на държавните служители на реда.
За цял ден един стюард струва между 30 и 50 лева, докато наемането на полицаи се таксува на час. Ставката тръгва от 10 лева за редови служител, а на всеки четирима трябва да се наема и офицер, който е в пъти по-скъп.
Наемането на частни охранители е позволено според закона, но на практика ролята на МВР остава незаменима, особено при по-напечените двубои. При безредици именно полицията се нагърбва с възстановяване на реда, а цената на МВР за най-рисковите дербита достига до 40 000 лева.
Практиката да се наемат стюарди за охрана на футболни двубои е отдавна наложена в чужбина, а у нас първите крачки бяха направени преди 15-ина години. До онзи момент футболните клубове бяха задължавани по закон да наемат определен брой полицаи според очакваната бройка фенове. Според наредбата на Българския футболен съюз разходите за това се поемат от отбора-домакин, като ако не бъде спазена тази точка, мачът изобщо не започва и се налагат солени санкции. Това на практика извиваше ръцете на футболните клубове заради
огромните разходи за охрана
и постепенно те задлъжняха сериозно към МВР. За да се нормализира обстановката, бяха приети промени в правилника, според които охраната на мачове може да бъде и от стюарди на частни фирми.
Печалният опит обаче сочи, че стюардите не могат сами да се справят с хулиганите и са безсилни. Най-категоричният пример за това дойде през 2006 година на финала за Купата на България между ЦСКА и „Черно море“, когато тогавашният президент на Профилигата Валентин Михов се довери изцяло на частна фирма. Това обаче доведе до един от най-големите скандали в българския футбол, след като агитката на ЦСКА без проблеми проби охраната и нахлу в сектора с гостуващи запалянковци, което доведе до батални сцени и множество разбити глави. Екшънът на националния стадион бе на почивката, като началото на второто полувреме се забави с почти 20 минути, тъй като по пистата лежаха окървавени запалянковци. Наложи се на трибуните все пак да влезе полиция, което доведе до арести и успокояване на страстите.
След кървавия инцидент бе създаден и наложен настоящият хибриден модел – стюарди охраняват трибуните, а полицаите стоят в готовност извън стадиона. На практика частните охранители имат само организационни правомощия и функциите им са по-скоро за превенция на напрежението, но
без реални правомощия при инциденти
и сбивания. Така например стюард може да насочва към местата им феновете, да следи за спазване на реда, както и да проверява билети на входовете на самия стадион. За дербитата обаче полицията също се намесва, като прави още един пропускателен пункт в подстъпите към съоръжението, където се осъществява стриктна проверка. Държавните служители на реда следят за недопускане на ултраси под въздействие на алкохол или наркотици, проверяват за наличие на забранени предмети (ножове, боксове, пиротехника, чадъри и т.н.), както и спират лицата, които имат наложена съдебна забрана да посещават спортни мероприятия. Така за мачовете, които влизат в графа „рискови“, наемането на полицаи е без алтернатива и е изрично вписано в закона.
Пред „Монитор“ от МВР се похвалиха, че сегашният модел на охрана е успешен. „Резултатите са, че има сериозен спад на инцидентите около провеждането на футболни двубои и други спортни мероприятия. На година само в рамките на София полицията охранява над 220 подобни събития, като работи в добър синхрон със стюардите. Практиката е популярна в чужбина, защото така феновете не се дразнят от присъствието на полицаи вътре на трибуните и се избягва напрежението“, подчертават от МВР.
Разликата в цената на държавния и частния охранител обаче не идва само от това, че работата на полицаите е далеч по-рискована. На практика парите, които футболните клубове плащат на МВР за охрана, не стигат до самите полицаи. „Сумата за най-рисковите двубои достига 40 000 лева и се превежда директно на министерството, но там влиза в общия кюп и не е ясно как се разпределя, разяснява Валентин Михов. - Затова самите полицаи са незаинтересовани и немотивирани. Докато при частните охранители парите отиват директно при тях и това ги стимулира да си вършат съвестно задълженията“, допълва още бившият президент на БФС.
Подборът за мач и концерт е много различен
Проверка на „Монитор“ показа, че стюардите получават възнаграждение между 30 и 50 лева за конкретно събитие, като се наемат с договори и правата им са защитени. По закон те трябва да минават специализирано обучение, но на практика такова липсва, разказаха хора от бранша. Самите фирми предпочитат да наемат млади и добре сложени мъже за охрана на футболните мачове, докато за концерти и други събития изискванията са по-ниски заради по-малката вероятност от инциденти. „Нашата функция е спомагателна, защото служителите ни нямат право да правят арести. При възникване на подобен проблем се сигнализират органите на реда“, обясниха за „Монитор“ от една от най-големите фирми в бранша.
Агитките извиваха ръцете на клубовете
Когато законът позволи футболните клубове да наемат частни охранителни фирми, на практика по-големите агитки (тези на „Левски“, ЦСКА, пловдивските „Ботев“ и „Локомотив“ и др.) използваха това, за да извиват ръцете на ръководствата. Най-крайните запалянковци се обединиха в свои фирми, в които за охранители се наемат също хора от съответната агитка. След това клубовете бяха притискани да сключват договори именно с тези фирми срещу съответното заплащане. Така на практика се легализира плащането от самите отбори към феновете, за да няма проблеми по трибуните.
Постепенно почти всички клубове успяха да се измъкнат от хватката и към днешна дата охраната се поема от външни фирми, сред чиито стюарди липсват хора от агитката. Единственото изключение е „Левски“, който все още има договор с фирмата LSFC, чиято собственост се свързва с тартори от сектор „Б“.
Самите клубове категорично отказват да назоват официално точно колко пари се дават на частните охранителни фирми, но подчертават, че са доволни от услугите им. Проверка на „Монитор“ обаче показа, че сумите достигат до 15 000 лева на месец, когато календарът предлага рискови двубои. Това обаче на практика е далеч по-приемливият разход, защото ако трябва охраната да се поема изцяло от полицаи, разходите скачат петорно.
монитор
