Над 700 воински отличия: нагръдни знаци, ордени и медали, давани на войници, сержанти и офицери от българската армия от първия ден на създаването й до днес притежава колекционерът от Стара Загора Николай Гичев.Той е сред редовните дарите на артефакти , свързани с историята на армията ни, името му е записано в специалната книга на старозагорския регионален исторически музей.Гичев, който е наследник на старозагорска фамилия, чийто корени е проследил до далечната 1770-та година е сред активистите на дружеството Традиция и може да бъде видян в почти всички възстановки на събития от новата и най-нова история на България.
В колекцията си има един от двата оцелели през годините знаци за отлична стрелба в пехотата, предназначен за офицерите от младата българска армия.
Учредени били със специален указ на княз Александър Батенберг през 1880 г, единият се пази в трезорите на Военно-историческия музей, а другият е при него.
Признава че попаднал повече от случайно на експоната , докато обикалял великотърновското „тържище”.
„Случил” на момент, притежателят му предпочитал да търгува с антични монети и с лека ръка, срещу няколко десетачки се разделил със знака.
Пак от там след време се снабдил с няколко грамоти , придружаващи бойните отличия и украсени с подписите на княз Батенберг и канцлера по ордените в княжеството Менгес. Сред тях има и истински уникат от 1883-е, на чийто гръб е изписано указание, че медалът се заменя с орден.
Сред стотиците такива свидетелства от миналото са два плакета: сребърен и бронзов, отлети по повод абдикацията на княз Батенберг.
Попаднал на тях докато водел преговори с наследници на някогашен кавалер на Кръст за храброст- 4-та офицерска степен от 1880 г. от т.нар. „петурбургска емисия”.
„Най-вероятно орденът е принадлежал на човек, много близък до абдикиралия монарх, тъй като такива плакети са изключителна рядкост!”, коментира Николай Гичев и вади следващ „трофей” – наградна грамота , връчена на командира на някогашния 6-и търновски полк, през 1885-1886 г. полк. Цачев.
А към нея прибавя и свидетелство от МО за завършена стрелкова школа. Върху което стои гриф „Строго секретно”. Защото годината на издаването му е 1925-а, когато по силата на позорния Ньойски договор сме нямало право на подобна дейност и емисари на победители контролирали разходването на всяка една оцеляла манлихера и патрон за нея.Преди време, почти по неведоми пътища, след дълги преговори с други колекционери от „бранша”, старозагорецът се сдобил с екземпляр на Орден за военни заслуги с отличие – Трета степен,връчван през 1916 г. за изпълнение на особено отговорна мисия по фронтовете на Първата световна война.
Липсвала украсата с дъбови клонки, но който търси – намира и не след дълго и тя „кацнала” в колекцията, за да бъде удовлетворението пълно.Точно това отличие показа в събота пред участниците във втория национален събор на запасното войнство край Крън колекционерът и призна, че няма никакво намерение да спира търсенето на нови и нови екземпляри от отличията като например войнишкия кръст за храброст, изработен в пробна серия през 1945 година от леяра Страхил Милошев.
Те трябвало да бъдат връчени на завръщащите се от фронтовете през Втората световна война герои, майсторът бързал и заимствал формата от стария кръст.
Междувременно политическите ветрове сменили посоките си, не вървяло някакси фронтоваци от антихитлеристката армия да се кичат с отличия от времето на Кобургите и поръчката отпаднала.Оцелели половин дузина, чест е за всеки уважаващ себе си колекционер да има един такъв в сбирката си , признава заралията и твърди, че за нищо на света не би се разделил със своя екземпляр.
mointor
