Много училища обявиха, че децата не бива да носят цветя за учителите си на първия учебен ден, а парите за букети ще се събират в кутии за благоворителност. Във Враца това не е мода, а практика. Нещо повече: родителите са предупредени да не купуват цветя, а да дават парите за букети в плик.
Идеята е добра, но малко нагарча от нея.
Смятам, че благотворителността е акт на благородство – онзи, който дава, не бива да парадира с онова, което дава, а онзи, който има нужда, не бива да разбира кой му помага. Иначе не е благотворителността, която аз бих оценил.
Не ме разбирайте погрешно! Добре е, че има гражданско общество, което се грижи за нуждаещите се. Лошо е, че няма държава, която да го прави, защото в нормалните страни децата, които имат нужда от лечение, рехабилитация или друга помощ, им помага държавата. Те не разчитат на благотворителност! У нас обаче нищо не е като в онези страни, които наричаме „бели“.
Аз съм от онова поколение, което е възпитавано в други ценности. Сигурно за това уважението към учителката или учителя е едно от най-важните неща, които според мен формират характера на ученика. Пък и какво е първия учебен ден без цвете за класната?
А какво да кажат онези предприемачи, които продават цветя и разчитат на няколко дни в годината, за да имат дребния си цветарски бизнес. Като им бръкнете в джоба за първия учебен ден, какво ще ви спре да го направите за 8-и март, за 14-и февруари, за 24-и май… Сигурно сте забравили, но тези хора плащат данъци, за да имат свой бизнес, те дават заплати, плащат осигуровки и се опитват да са част от несивата икономика. Те какво са виновни, за да ги наказвате?!
Не на последно място смятам, че цветето за учителката на детето ми за първия учебен ден е жест, който тя заслужава. Не съм съгласен да я лиша от нещо подобно.
Благотворителността е благородно нещо. Тя не става насила, не може да е задължаваща.
Георги Александров, главен редактор на "Конкурент"
