- Доц. Кочева, докъде стигна проектът с интерактивната кулинарна карта и кои райони изследвахте през лятото?
- Проектът върви с пълна сила и въпреки че лятото е отпускарски сезон, за нас той се оказа горещ и буквално, и преносно, защото това е най-натовареното експедиционерско време. Проектът е голям, участниците в него – малко, затова трябва да компенсираме с интензивна работа. А и няма да крия, че винаги когато сме на терен, се чувстваме най-много в свои води и ни доставя истинско удоволствие да слушаме интересни и добре запазени български диалекти, да общуваме с хората по селата, да записваме старината, която не просто трябва да бъде съхранена, но и събудена за нов живот. Успяхме да обходим доста региони надлъж и нашир – след първата експедиция в Троянско и Ловешко, бяхме в Пиринския край, в Западните Родопи, после в Годечко, където направихме рязък преход от източните в западните български говори. Колеги направиха атрактивни записи в Хасковско и Харманлийско, в Копривщица, аз филмирах автентична черноморска кухня в Поморие и Несебър и се качих до село Еркеч, високо в Източна Стара планина, където се пази един от най-архаичните български диалекти изобщо. В село Еркеч "хуубах меж не се бои от деш". Особеностите на диалекта са скрити в това изречение: ъ в Еркеч е особено широко е, липсват в и ф, те се заменят с х, всяка гласна под ударение се произнася по-дълго.
- А къде са запазени най-много от автентичните ни български ястия, в кой район ви беше най-интересно?
- На първата половина от този въпрос най-вероятно ще ви отговоря на финала на проекта, а по отношение на интересните региони аз лично не правя такава класация. Това е хубавото при диалектоложките експедиции, че в тях се съчетават човешките срещи с автентичните говори, а в конкретния случай прибавяме и храната, която за българина не е просто „насъщният“, а сядане на софра, в домашна обстановка, заедно със семейството. Това е било и си остава важен социален фактор, който не е загубил значението си през годините. В Якоруда се запознахме с един безценен местен човек, който, освен че ни посрещна в дома си и ни приготви традиционен десерт заедно с цялото си семейство, се оказа, че е и много добър поет. Нури Джурин! Специално искам да спомена името му, защото за зла участ той буквално преди няколко дни пое към един, надяваме се, по-добър свят. Но остави прекрасни спомени у нас и по някакъв начин ще продължи да живее върху интерактивната ни карта със своите якорудски „гаргалета“ с гласа си, с майсторлъка си. В село Еркеч, Поморийско, също беше истинско преживяване, защото този диалект се е запазил непроменен от сто години насам, а фонетиката му е уникална. Там ни приготвиха традиционния за селото крушен булгур, местно ястие, с което много се гордеят. В Несебър пък Антон Аристидов разруши моите представи за риба плакия, защото се оказа, че неговата рецепта е далеч по-интересна и по-богата от онова, което съм познавала досега. Скордалята пък е типично гръцко ястие, което се поднася с риба преди всичко. Нарича се така от σκόρδο (скордо), което означава чесън и наистина чесънът е в основата на ястието. Нея Георги Тръпков ми я показа в Поморие, редом с позабравената трахана. С една дума, навсякъде се появяват интересни гозби, хора, контакти.
- Често в публичното пространство се дискутира кои храни са типично български? Имате ли за себе си отговор на този въпрос?
- Не може да се каже кой от кого е заимствал, на Балканите кухнята е микс. Ние се гордеем с шопската си салата, но ще я открием под други наименования и в съседни кухни. Обичаме мусака, лозови сарми, кадаиф, но те не са изконно наши, независимо че всички ги възприемаме като неотменна част от нашата кухня. В крайна сметка обаче трапезата обединява; та по този начин трябва да гледаме и на кулинарията.
- Каква е връзката всъщност между език и кулинария? Какво може да даде на обществото това изследване?
- Всъщност няма такава връзка. Диалектите са некодифицирана разновидност на езика и изключително негово богатство. Особено българските, които са многобройни, по груби изчисления – над 100, а някои толкова архаични, че в тях могат да се открият дори особености от старобългарския език. Българската кухня е по-условно понятие, в нея се включват както традиционните български ястия, така и влиянията, които тя търпи отблизо и далеч. До голяма степен тя има балкански характер, но пък оттам идва и разнообразието на гозбите, за които, сами знаете, чужденците „душа дават“.
- Какво сочи проучването ви, запазени ли са диалектите у нас и хората гордеят ли се с автентичния си говор?
- Категорично, да, за наша най-голяма радост. Нещо повече, моите прогнози са за дълъг живот на диалектите. Дори и в градовете може да ги чуете, но днес се случва нещо важно, което констатираме. Има подновен интерес към местните говори, и то от страна на собствените им носители. Днес диалектът е белег за идентичност и хората не просто го пазят, но се и гордеят с него. Така е и в Родопите, и в Северозапада, и в Еркеч, за който стана дума, и в Македония. В наши дни сме свидетели на един интересен, нов феномен - съвременното поколение, което буквално живее в интернет, независимо от това къде се намира географски, т.е. у нас или в чужбина, участва в различни групи, вкл. езикови от типа на „Аз говоря на смолянски диалект“, „Златоградчани в чужбина“, „Група на Северозапада“. В тях условието за членство е тъкмо владеенето на диалекта. И писането на него. Ето това е новост, защото традиционните диалекти имат само разговорна форма, това е характерен техен белег, но сега, в съвременното ни общество, те започват да се появяват и в писмен вид, немислим доскоро факт. Това, разбира се, удължава живота им. И още нещо, което обикновено често казвам – докато има Родопи, ще има и диалектология. И за да ме разберете, трябва да отидете там и да поговорите с местните хора.
- Напоследък говорим за т.нар. „суперхрани“, дори се превърнаха в мода. Какви са впечатленията ви - навлизат ли наистина в дома ни или българинът държи на традиционната си кухня?
- Така е, виждаме ги ежедневно от екрана на телевизионните продукции, по магазините и това е хубаво. Българинът е любознателен, отворен към непознатото, обича да опитва. Тези черти на националния характер се отразяват и в отношението му към храната. Понякога се шегуваме с приятели, че бабите ни без авокадо и поширани круши със синьо сирене не са сядали на масата, но това е в кръга на безобидния хумор. Има много блюда, които не са били присъщи за нашата кухня, но са станали любими през годините, напр. италиански, китайски и пр.! Кухните не се конфронтират, тъкмо обратното, всяка новост обогатява. Опознавайки отново старото, българското, особено онова, което е отишло в забвение, имаме възможност още повече да разширим кулинарния си кръгозор.
- А можем ли да говорим за кулинарна култура при младежите ни, какви са наблюденията ви?
- Със сигурност можем, защото те са най-възприемчиви за новостите. Освен това една голяма част от тях е доста бдителна по отношение на храните и продуктите, които избира за трапезата си, и това е добре, стига да няма крайности. За целите на проекта ни ние обаче общуваме повече със средното и по-възрастното поколение. Не мислете обаче, че тези хора са останали в миналото. Те също са природно интелигентни и любопитни, познават „мастършефовете“ по име, знаят за различните гозби от различни краища на света, дори без да са ги вкусвали. И обикновено казват, че лятно време по-хубаво от слънчев градински домат с домашно сиренце няма! А дали не са прави?
- Възнамерявахте да изследвате кухнята на българите в Банат и Бесарабия. Кога ще стане това?
Предстоящи са тези изследвания и сме много любопитни какво е съвременното състояние на банатския говор, проучван навремето от един от доайените на българската диалектология проф. Стойков. Срещите с българските общности в чужбина винаги са и затрогващи, и важни, както за нас като изследователи, така и за тях като българи, към които е засвидетелстван някакъв интерес. Независимо че са избрали друга страна за живеене, по някакъв начин те винаги носят България в сърцето си!
Визитка:
Доц. д-р Ана Кочева работи в Секцията за българска диалектология и лингвистична география в ИБЕ при БАН
Занимава се с проучвания на българските диалекти из цялото езиково землище, с проблеми на езиковата история и сравнителното (българо-немско) езикознание
Участвала е в проучване върху езика на българската общност във Виена, изнася лекции пред български ученици от Бесарабия, Западните покрайнини и Р Македония, организирани ежегодно от фондация „Българска памет”
Автор е на три монографии, няколко студии и десетки статии по езикови въпроси
монитор
