В офиса на „Конкурент“ дойде Димитър Найденов от Горно Пещене, който пожела да разкажем за неговата история.
Публикуваме я без редакторска намеса:
„Драга редакция, моля ви пишете за мен – Димитър Вълов Найденов от с. Горно Пещене, общ. Враца, ул. „Дружба“ 2.
След като се разнесе новината за Африканската чума по прасетата и унищожаването им, реших да продам двете прасета, които имах – около 130 кг. едно. Дойдоха двама търговци от Монтанско – видяха ги и ми казаха, че утре вечер ще дойдат да ги вземат.
На другия ден обаче минаха хора от кметството /борсаджий/ и ме питаха дали имам прасета. Отговорих, че имам две прасета и съм ги продал, и че довечера ще дойдат да ги вдигнат. На другия ден вечерта дойдоха търговците и с много извинения ми казаха, че няма да вземат прасетата , защото има забрана за превоз на прасета от едно населено място до друго с цел да не се пренася заразата и аз увиснах защото казах, че нямам вече прасета.
След два дни у нас дойде лично кметицата /с която и семейството й сме близки приятели/ и ми каза: „Наклеветиха те, че не си продал прасетата, за това до неделя ги заколи защото от понеделник налагат глоба от 500 до 1500 лв. и ги умъртвяват“
Беше ден четвъртък и аз й казах, че в събота и неделя ще са си тук синовете ми и ще ги заколим.
Аз съм на 71 години и сам не мога да свърша тая работа. Заклах ги.
След това се оказа, че не съм записан в списъка на собствениците на прасета след като кметицата лично идва у нас. И заради това губя права за обезщетение за дезинфекция на боксовете в които съм отглеждал прасетата.
P.S. Какъв е смисъла другите хора да дезинфекцират след като аз не съм. Ами ако случайно има зараза в моите боксове – какво ще стане – „Нова Африканска чума“?
С моята пенсия не мога да си купя препарати за дезинфекция защото трябват пари за лекарства и хляб.
29.08.2019 г. С уважение:
с. Горно Пещене Д. Найденов“
