Нямаше да продължа моята рубрика във в. "Конкурент" по този начин, но така се случи. Провокираха ме да си спомня, че от 23 години хода, следя и коментирам /пиша и говоря/ мачове на футболния Ботев /Враца/. Стана някак си неусетно, но като се замислих, това също е история. Историята на този славен клуб, който еднодневките на местната журналистика ме обвиниха, че не обичам. Както е казал поетът, който е патрон на клуба, важно е "силно да любиш и мразиш". Горе-долу такава се оказа и тази история, която започвам да разказвам. Но нека не ви бавя повече с уводни думи, защото е време да ви срещна с онези хора, които ми направиха впечатление по този път, по който продължавам.
Рубрика на Георги Александров
За да успяваш да "вадиш новини" от Ботев, в никакъв случай не трябва да си много близо до властта в клуба. Е, не трябва и да си от враговете, иначе няма да те допускат да говориш с треньори и футболисти. Точно затова смятам, че в последно време липсата на пресконференции и редовна информация от клуба пречи на истинските привърженици да Ботев да разбират новините за своя отбор. Да, работил съм и като пресаташе в Ботев. Тогава всички регионални и национални медии /разбира се онези, които проявиха желание/ получаваха информации всеки ден. А по това време Ботев играеше във "В" група. Днес е в елита, а не помня кога е била последната пресконференция, организирана от ръководството. Може би при представянето на трансфера на Валери Божинов миналия септември. От тази "информационна мъгла" не печели никой. Но – обещал съм да не подхващам тази тема и няма да си наруша обещанието!
Общуването с ръководствата на Ботев през тези 23 години ме научи на търпение, лоялност и най-вече добронамереност. Помня една истерия, забъркана от изпълнителния директор на Лудогорец Ангел Петричев, на когото му се привидяха "мутри с пистолети", които заплашвали рефера на почивката. Естествено Ангел, когото познавам добре от студентските си години във Велико Търново /където му показвах първите стъпки в радиожурналистиката в първото частно радио – б.а./ беше пресолил манджата. Тази история ми коства приятелството с него. И до днес не си говорим, за което съжалявам. Но... понякога наистина от лошите думи може да те заболи повече отколкото от удар с брадва. Това е цената да обичаш Ботев!
Спомням си и друга история, която не е толкова известна. Всъщност, от днес ще я знат много хора. При смяната на властта във Враца през есента на 2015 г., когато Николай Иванов загуби кметските избори от Калин Каменов, футболистите решиха да бойкотират последния мач - гостването на Павликени. До този момент отборът вървеше без загуба и водеше с 4 точки пред Етър, но... старши-треньорът Атанас Джамбазки и екипът му решиха да не се качат на автобуса, докато не си получат забавените за 2 месеца заплати. Новият кмет Каменов отказа да бъде изнудван и... нещата тръгнаха към служебно 0:3.
Тогава, в деня преди мача, ми се обади влиятелен човек, който прожела да плати разноските за лагера и пътуването - около 1 500 лева, за да не губи Ботев от аванса си в края на есенния полусезон. Свързах се с Джамбазки и благодетелят пред мен му обясни, че ще поеме за своя сметка този разход. Но треньорът отказа. Искаше и пари за забавените заплати на отбора - още няколко пъти по 1 500 лева. Не помня сумата, но беше над 6 000 лева. Така сделката пропадна. Останалото е известно - голобради юноши заминаха за Павликени и паднаха, а в края на сезона Етър завърши преди Ботев в класирането, макар че и двата отбора продължиха във втората лига.
Защо чак сега споделям тази история? Защото бях провокиран, че не съм част от „каузата“ Ботев /Враца/. Вече обясних, че този клуб е създаден доста отдавна – той е съществувал и без мен, ще го има и след мен. Както и след настоящото си ръководство.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
