Нямаше да продължа моята рубрика във в. "Конкурент" по този начин, но така се случи. Провокираха ме да си спомня, че от 23 години хода, следя и коментирам /пиша и говоря/ мачове на футболния Ботев /Враца/. Стана някак си неусетно, но като се замислих, това също е история. Историята на този славен клуб, който еднодневките на местната журналистика ме обвиниха, че не обичам. Както е казал поетът, който е патрон на клуба, важно е "силно да любиш и мразиш". Горе-долу такава се оказа и тази история, която започвам да разказвам. Но нека не ви бавя повече с уводни думи, защото е време да ви срещна с онези хора, които ми направиха впечатление по този път, по който продължавам.
Рубрика на Георги Александров
Имал съм доста забавни случки по време на пътуването с Ботев. Никога няма да забравя гостуването на стадиона в плевенското село Малчика на местния ФК Ювентус. Отборът с вековна история беше стигнал до там да играе по поляните из Северозапада, а понякога сред зрителите да има краварчета и козарчета, но...
Та на този култов стадион "Георги Кърчев" в село Малчика ми се наложи да коментирам мач от "В" група. Предавах го за Радио "Видин" и за столичен вестник. Бях застанал зад едната врата, защото там беше най-спокойно. А мачът се закучи и вървеше 0:0, защото домакините играеха като Адалберт Антонов-Малчика /известен герой от соцсъпротивата – б.а./. Да, но съдията се осмели да даде пряк свободен удар, след което беше блъскан и бутан от домакините. След изпълнението на фаула врачани поведоха с 1:0, а после лесно прекършиха "ювентинците".
Та точно този спорен момент диктувах по мобилния си телефон зад вратата на домакините, когато до мен притича човек от щаба им и с нетърпящ възражение тон ми каза, че ако искам да имам телефон, трябва да се поправя, защото нарушение всъщност нямало. В разправията, която настана, не само не се коригирах, но и описах положението още по-зрелищно - бранителят бешеи ударил с бутоните в гърдите нападател на Ботев.
На помощ обаче ми се притекоха момчета от врачанската агитка. Първият, който с гърдите си ме защити, беше Венци Морския. Този чудак, когото днес можете да видите по всички протести във Враца, излезе страшен пич, защото онзи от домакините наистина имаше намерение да се боксираме...
Имам една забавна история и с бивш футболен началник на Ботев - защото много често в тези 23 години не съм се разбирал със силните хора в клуба. Сега е същото, но тогава, никой не ме беше обявил за хейтър, сигурно защото тогава нямаше фейсбук. А и защото в клуба работеха футболни хора, а не аматьори...
Та този човек беше обещал пред в. "Конкурент" да осигури голямо дарение - топки и футболна екипировка от Германия. Но не го изпълни. В продължение на 3 месеца го озорих доста - припомнях му доста често, че чакам пратката на ферибота в Оряхово. Няма да му споменавам името, тъй като и в момента е известно име в популярен футболен клуб. И досега имаме сравнително нормални отношения, защото каквито и спорове да има, трябва да надделява добрия тон. Така поне мисля аз.
Преди малко стана дума за агитката на Ботев /Враца/. С тези момчета, независимо кой ги е ръководил: дали Георги Даскалов, познат и като Жоро Павето, Цветелин Цветанов или Мирослав Ангелов, винаги сме работили за една кауза - Ботев /Враца/. Помня и добрите, и лошите неща, които са правели привържениците. От вторите съм забравил почти всичко, дори това, че веднъж скандираха името ми с недотам приятни изрази. Или преследването, завършило с пленяване на знамето на един от най-успешните български отбори. Както и мачовете, когато стадионът във Враца се ремонтираше, а те докараха на Ботев лишаване от домакинство, докато клубът се бореше да не изпадне от Втора лига в Мездра.
Но пък кой може да каже нещо за прекрасната им инициатива по купуването на екипи на различните гарнитури от детско-юношеската школа? С каквото съм могъл съм им помагал и подкрепял, защото осъзнавам, че футболът е игра за удоволствие на хората. А момчетата от агитката са онези, които заслужават да пеят най-силно и най-дълго химна на Ботев. Всъщност именно те го продуцираха и записаха онова парче, което днес пускат по радиоуредбата. Естествено и бандата "Доктор`с Гого Бенд" заслужава адмирации!
Няма как да пропусна в тази поредица историята със заснемането на филма „Другото полувреме“ на режисьора Искрен Красимиров. Творецът дотолкава се вживя в първия „БГ игрален ултрас екшън“, че използва фенове и актьори, за да облече историята в действителна. Филмът беше посветен на феновете на Ботев /Враца/ и досега е един уникален пример, че когато обичаш своя отбор, не е нужно да ходиш навсякъде със зелената фланелка. Да си част от Ботев е съдба, а не имитация.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
