Много малко са читалищата в България, които имат 150-годишна история. Когато през пролетта на 1869 г. под ръководството на учителя Симеон Подбалкански врачанските първенци и учители в килията на църквата „Св. Вознесение” полагат основите на Врачанското читалище, не случайно избират името му „Българско читалище във Враца”. С това те подчертават неговата основна цел: устояване на българщината и утвърждаване на българското национално самосъзнание. Схванали нуждата от извънучилищна просвета, врачани откриват към читалището освен библиотека и неделно училище за ограмотяване на възрастни и млади.
Преминавайки през името „Напредък” от 1871 г. и ученолюбиво дружество „Успех” 1879 г., името „Развитие” се появява в 1884 г. То говори за амбициите на читалищното настоятелство и членовете му да го превърнат в огнище за „нравствено и умствено развитие”, с чувство за дълг пред потомците.
Библиотека и читалня се откриват заедно с образуването на читалището още през 1869 година. Със събраните 15 000 гроша от дарители при учредяване на читалището са закупени списания, вестници и 112 тома книги. Всички те са предоставени за ползване в читалнята която се намира в килията на църквата „Св. Възнесение”. Откликвайки на растящата потребност на времето, читалищната библиотека постепенно разширява своята дейност, която засяга различни области на изкуството и културата.
Всяка изминала година грижа на читалищното настоятелство е да отделя средства за закупуване на нови книги. През 1891 г. библиотеката разполага с 560 тома, през 1919 година с 2013 тома, 1932 -10 862. през тези години библиотекари са били Васил Гелов, Никола Алексиев, Никола Николов, Найчо Анков, Иван Докев.
По-късно условията налагат да се премине и към нови форми на библиотечно обслужване. През 1949 г. се откриват 7 квартални библиотеки с общо 25 764 тома. Открива се и подвижна библиотека. От 1954 г. официално библиотеката е обявена за методична за цялата Врачанска област.
През 1964 г. преминава към по-съвременна организация на обслужване на читателите като въвежда системата на свободния достъп до книгите, а през 1968 г. разполага с 75 050 тома книги.
За популяризиране на литературата се организират и първите културно-масови мероприятия: обсъждат се книги и се провеждат дискусии. Обособява се основен фонд, разположен в книгохранилище, детски фонд, справочен фонд, сбирка на старопечатни книги. Активна дейност проявяват главните библиотекари Димитър Тодоров, Нели Кърцова и Мая Игнатова.
По-късно се разширява работата на библиотеката с гражданите. Децата се обучават да работят с книги. Организират се изложби, радиопредавания, представяне на книги, годишнини на бележити автори. За 19-и път тази година ще се проведе ученическия литературен конкурс „Емилия Александрова” на тема: „Библиотеката-минало и настояще” с основното спонсорство на нейния съпруг Върбан Павлов. От 2009 г. се работи по проекта „Глобални библиотеки”. Има безплатен интернет, електронен каталог, описания на статии и рецензии, части от книги и документи.
В момента библиотеката разполага със 12 0747 тома литература от 21 области на науката и знанието обособени в 4 отдела: Обработка и каталози, Заемна за възрастни, Детски отдел и Читалня, има разкрита и филиална библиотека в кв. „Младост”. Читателите и са 1 848. В последните 5 години всяка година се купуват и събират от дарители средно по 1 000 тома. Посещенията в библиотеката за година са около 30 000, а раздадените библиотечни документи 80 000 годишно. Обслужването се извършва от 8 служители: Полина Якимова-главен библиотекар и библиотекари: Радка Тишевишка, Веселка Бонова Десислава Петрова, Цветан Тодоров, Емилия Кръстева, Цветана Трайкова, всички с висше библиотекарско образование.
Откликвайки на растящата потребност на времето читалище „Развитие” постепенно разширява своята дейност. В края на 1884 г. открития от Васил Кънчов народен университет в продължение на десетилетия извършва благородна просветителска работа.
През 1909 година възникнала идеята да се създаде музикално общество във Враца. То трябвало да обедини около читалище „Развитие” всички любители на музиката в града. Инициатори били Анто Бояджиев, Невена Бояджиева и Никола Манков. Музикалното общество било наречено „Орфей”. За пръв председател бил избран Методи Маждраков. Освен изяви на хора, замислено било да се представят откъси от опери, оперети за деца и възрастни.
През 1931 г. се създава общоградски симфоничен оркестър под ръководството на Никола Иванов. Продължител на оркестъра в годините напред е Държавна филхармония Враца, а сега симфониета.
През 1938 година към читалището е създаден мъжки хор от 80 души под ръководството на учителите по музика Любомир Кадиев и Александър Аврамов. През следващите години хорът станал смесен и нараснал на 120 души.
Като връх в подема на музикалния живот, е създаването на Врачанската самодейна опера през 1953 г. Инициатори са Ангел Ангелов, Донаган Андреев, Петър Тодоров, Жана Новкиришка, Димитър Шонев. Създаден е оперен хор от 60 души под диригентството на Иван Йончев. В продължение на 15 години хорът участва в представянето на 18 опери и оперети за възрастни и две детски оперети.
На 2 май 1954 година се представя за първи път операта „Травиата”, като в продължение на 15 години, са поставени 18 опери и оперети за възрастни и 2 детски оперети.
Днес традициите на музикалното общество продължава смесения хор „Орфей“, който спомага за изграждане на музикалната култура на града и областта. За постигнати високи резултати още през 1974 г. колектива получава представително звание. Лауреат е на ІІІ, ІV,V, VІ и VІІ Републикански фестивали на художествената самодейност.
Множество са концертите в страната и чужбина. Съставът е изнасял концерти в София, Благоевград, Перник, Монтана, Видин, Дупница, Мездра, Ботевград, Козлодуй, Велинград, Смолян и др. Гостувал е с голям успех на международни фестивали в Австрия, Германия, Италия, Полша, Румъния, Словакия, Украйна, Унгария, Чехия, Литва, Сърбия. Записи на хора са излъчвани по Българското Национално радио и телевизия. Диригенти на хора през последните 40 години са били: Петър Ганев, Христо Велев, Христо Арищиров, Методи Матакиев. В момента ръководител е талантливия диригент, композитор, носител на Наградата на Враца и почетен гражданин на Враца Бойчо Димов. Хорът наброява 40 души. Помощник-диригент е Момчил Томов, а корепетитор и съпровод на пиано Олга Младенова.
От 1 декември 1950 г. води началото си Детска школа по изкуствата с направление музика, а по-късно балет и изучаване на чужди езици.
През 1959 г. големия български хореограф Иван Тодоров основава Ансамбъла за народни песни и танци „Вратица”. Повече от 600 самодейци със съдействието на 30 художествени ръководители са преминали през неговата школа и разнасяли славата на Враца на територията на три континенти Европа, Азия и Южна Америка.
Духовият оркестър е създаден през 1962 г. Той е наследник на богатите традиции създадени в този край от военните духови оркестри и Дико Илиев. Повече от 120 музиканти през годините са преминали през оркестъра. под диригентската палка на Димитър Асенов, Димитър Панов, Венелин Георгиев, Мирослав Хафузов, Стоян
Стоянов и сега Бойчо Димов създават удоволствие и наслада сред зрителите и слушателите от множество градове в страната и Европа.
През 1980 г. е създаден квартет „Лотос”- група за стари градски песни която е носител на множество награди от редица фестивали в страната, но за съжаление през 2010 г. групата прекрати своята дейност.
В началото на ХХ век е основана театрална трупа от младия учител Васил Иванов, през 1932 - детски театър и през 1938 г. - Драматичен театър, който работи в тази сграда до 1978 година.
На 1 януари 1924 г. е открито и читалищното кино под ръководството на тричленна комисия начело с инж. Владимир Орозов, като то работи до 1948 година когато е одържавено. За съхраняване на културно-историческото наследство на нашия град, към читалището е основано археологическо дружество. През 1941 г. е открита и читалищна музейна сбирка.
От зората на своето създаване до ден днешен, читалище „Развитие” остава инициатор на редица прояви, които се превръщат в традиционни културни празници на града, каквито са Ботеви дни, Денят на освобождението на Враца от турско робство. Читалищните дейци първи поставят идеята за издигане паметник на лобното място на Христо Ботев, който по-късно е изграден на връх „Околчица”.
За развитието на читалището до голяма степен са оказали своете влияние даренията на граждани на Враца, както за подпомагане на материалната база, така също и за развитието на съставите. Като благодетели можем да отбележим: Мито Орозов, Стефанаки Савов, Васил Кънчов, Елена и Тодор Балабанови, които подаряват дворно място в центъра на града, където се изгражда сегашната сграда на читалището в периода 1938 – 1941 г., сътворено от архитектурно дружество „Цолов – Васильов“ – София и изпълнено под ръководството на инженерите Новкиришки и Новоселски.
В днешно време дарителството също не е забравено, както на средства така и на книги. Върбан Павлов, с чиито средства 20 години се провеждаше ученическия литературен конкурс „Емилия Александрова“, Цветан Асенов, Цветомил Николов, Стефан Чокойски, Петър Генов, Станимир Тодоров, Илия Борисов, Петър Доневски, д-р Юлия Кънчева, София Котова, издателство „Дамян Яков” и мн.др.
През всичките тези 150 години начело на читалището са стояли много родолюбиви и предани на читалищното дело хора, било като членове на Настоятелството, или членове на Управителния и контролния съвет. Председателите до този момент са 28: Симеон Подбалкански, Иван Десев, Мито Анков, Стефанаки Савов, Константин Велев, Константин Божков, Михаил Йончев, Хараламби Анков, Михаил Пундов, Ангел Дамчев, Васил Статков, д-р Павел Кунов, Иван Симеонов, Първан Първанов, Найчо Анков, д-р Константин Кунов, Константин Александров, Димитър Василев, Радослав Тричков, Тодор Тодоров, Иван Докев, Васил Георгиев, Начо Симеонов, Голубин Цветков, Димитър Георгиев, Иван Мандински, Димитър Шонев, Румен Павлов, Иванка Караиванова.
автор: Димитър Тошев
