Нямаше да продължа моята рубрика във в. "Конкурент" по този начин, но така се случи. Провокираха ме да си спомня, че от 23 години хода, следя и коментирам /пиша и говоря/ мачове на футболния Ботев /Враца/. Стана някак си неусетно, но като се замислих, това също е история. Историята на този славен клуб, който еднодневките на местната журналистика ме обвиниха, че не обичам. Както е казал поетът, който е патрон на клуба, важно е "силно да любиш и мразиш". Горе-долу такава се оказа и тази история, която започвам да разказвам. Но нека не ви бавя повече с уводни думи, защото е време да ви срещна с онези хора, които ми направиха впечатление по този път, по който продължавам.
Рубрика на Георги Александров
С много хора съм се срещал и общувал около това пътуване. Може би най-трудно ми е било със старши-треньора Сашо Ангелов. Вероятно заради характера му, вероятно заради нрава му, а може би и заради случките между нас. А те не са малко. Но е факт, че и до днес имаме пряк контакт и когато не ми вдигне телефона си /защото тренира или е зает с друго – б.а./ винаги връща обаждане. Така и трябва. Чувал съм, че го прави дори чешит като Моуриньо, а той е доказан в това отношение.
Познавам Сашо от времето, когато дойде като млад треньор. Той беше препоръчан от Мартин Петров, на когото дължи "трансфера" си в Ботев. Кметът на Враца по онова време Тотю Младенов уважаваше Мартин и поиска мнението му за нов треньор, след като отборът беше спечелил трета дивизия и беше влязъл във втора лига. Петров препоръча Сашо, с чийто втори син тогава играеха заедно в Манчестър Сити. Сигурно това е причината и до днес, когато чуе за Марто, наставникът да става „мирно“. А може и да е заради едно неприятно недоразумение, което не ми се иска да обсъждам без одобрението и на двамата. Просто, защото не е почтено. Все пак в журналистика трябва да има и почтеност!
Чувал съм Сашо Ангелов да подава два пъти оставка. Първият - след завръщането на Ботев в елита, когато Монтана ни удари с 4:2 насред Враца. Тогава бяхме в меко казано „обтегнати отношения“ и Ангелов джентълментски ме провокира да го попитам дали няма да подаде поставка. Не крия, че зададох въпроса с най-голямо удоволствие /заради което сега малко се срамувам. Признавам си обаче – малко!/. Но пък преди това бях подложил на унищожителна критика почти всеки резултат на Сашо начело на Ботев, дори когато не я заслужаваше. Той ми го връщаше по друг начин, но по сила, равна на моите удари. Странно е, но се оказа, че тези „отношения“ бяха за доброто на отбора, който влезе в елита. И футболистите подхвърлиха Сашо край пистата...
Втората оставка Сашо подаде на 19 април 2017 г., когато Ботев загуби срещу изпадналия от Втора лига Поморие с 0:1 у дома, с което изглеждаше, че губи всички шансове за елита. Последваха 5 победи и врачани се завърнаха сред най-добрите отбори. Оставката на Сашо не беше приета, но заради уговорката с Локомотив /Горна Оряховица/, която имаше и аз имах неблагоразумието да опиша във в. „Конкурент“, си имах доста главоболия. Но и доста приятели /особено едни готини момчета във Велико Търново/ ме поздравиха за смелостта. Това ми донесе неприятности при общуването с Ботев /Враца/, но какво да се прави – все пак работата на истинския журналист е да казва истината!
Не ми се иска да има и трета оставка. Но животът е такъв, че невъзможните неща рано или късно се случват. А и оставка подават само достойните, мишоците чакат да ги изритат.
ОЧАКВАЙТЕ: Ролята на феновете на Ботев /Враца/ в дългото ми пътуване с един от най-славните български клубове
