Д-р Мая Бориславова, шеф на инфекциозното отделение на болницата в Лом, се запалила по сложните механизми покрай съпруга си
Д-р Мая Бориславова, шеф на инфекциозното отделение на болницата в Лом, си взе отпуск, за да поправи часовника от кулата на читалището в с. Долно Сахране, община Павел баня. Всъщност тя помага на съпруга си инж. Стоян Иванов, но истински се запалила покрай него по ремонтите на часовници. Лекарката
не се плаши
от височината,
нито от
паяжините и
мръсотията,
която най-често съпътства часовниците в кулите.
Семейството живее постоянно във Видин. Мая и Стоян са заедно от 1980 г. - годината, в която майстор Тотьо Ранков монтирал своя часовник върху кулата на читалище “Иван Вазов” в Долно Сахране. Двамата се справиха със задачата да го поправят за около седмица, парите за ремонта осигури спонсор.
Часовникът е монтиран на кулата през 1980 г. СНИМКА: Ваньо Стоилов
Часовникът е изработен и монтиран в кулата преди 39 години от Тотьо Ранков, тогава преподавател по измервателна техника в Техникума по фина механика “Ломоносов” в София. Според документацията, която се съхранява в кметството на селото, освен че биел на всеки половин час, часовникът излъчвал и светлинен сигнал, който
можел да се
види като фар
в морето
чак от връх Шипка.
Майсторът оставил и подробни указания как да се поддържа механизмът, за да върви часовникът безотказно. Веднъж годишно носещите въжета трябва да се мажат с грес, а през първите 3 месеца от живота на часовника върху лагерните връзки на механизма да се капва по една капка масло. Централният вал пък трябва да се смазва веднъж месечно.
Големият проблем на часовниците от кулите у нас е, че няма кой да се грижи педантично за тях и затова спират. Не са капризни, но си искат своето.
Механизмът не е сложен, но иска постоянна поддръжка, казва съпругът на д-р Бориславова Стоян Иванов. СНИМКА: Ваньо Стоилов
“Майстор Тотьо е дал 6 месеца гаранция, толкова даваме и ние. Но при условие че указанията се спазват стриктно”, каза инж. Стоян Иванов.
Дело на Тотьо Ранков е и часовникът в съседното село Габарево. Навремето сътворил подобен и за родното си място - с. Тъжа, но той не е запазен. “Тези часовници са бутикови, в тях майсторът е вложил всичко, което е научил през годините”, смята инж. Иванов.
Тотьо Ранков е известен и като автор на стихове, написал е и учебника “Времеизмерване”.
В началото за Стоян Иванов ремонтът на часовници бил хоби, но след 2000 г. се превръща в негова основна професия. Започнал с будилници.
С общи усилия семейството на д-р Мая Бориславова и инж. Стоян Иванов от Видин ремонтираха за седмица часовника от кулата на читалището в село Долво Сахране, община Павел баня. СНИМКА: Ваньо Стоилов
“В първи курс в института преподавателят нарисува на дъската сложна схема, която на един от моите състуденти му заприлича на часовник. “Какво,
да не сме
дошли тука
да учим за
часовникари”, възмути се той. Тогава професорът кротко му обясни, че всъщност часовникарството е в основата на цялото машиностроене. Заради необходимостта да се изработват часовниковите механизми били измислени струговете и фрезите.
Двамата с д-р Бориславова имат 3 деца. За да осигури семейството си, Стоян се заел сериозно с часовникарството, след като трябвало да напусне леярския цех на Завода за помпи във Видин, на който бил началник. За лекарката часовниците останали хоби.
Според Мая и Стоян интересът на хората към часовниците се завръща. Но повече гледат на тях като на аксесоар към облеклото - например за дамите е много актуално триединството обеци - колие - часовник. Ако пък се търси часовник заради точното време, най-подходящи са кварцовите с батерии. Те са сто пъти по-точни от механичните, съветва Стоян.
Ремонтът на часовници е хоби за д-р Мая Бориславова и основна професия за съпруга й - инж. Стоян Иванов. СНИМКА: Ваньо Стоилов
Но той забелязал, че в последно време хората все по-често предпочитат механичните часовници.
“За тях те са
нещо живо,
виждат, че
мърдат”,
е обяснението на инженера.
По необичаен начин двамата създават своите контакти в района на Павел баня. През 2015 г. д-р Бориславова чупи глезен и трябва са се възстановява в прочутия с лековитата си минерална вода курорт. С нея за компания идва и съпругът ѝ.
Д-р Мая Бориславова и инж. Стоян Иванов са семейство от 1980 г. - същата година, през която бил монтиран часовникът в кулата на село Долно Сахране, община Павел баня. СНИМКА: Ваньо Стоилов
Една вечер им предложили да отидат в близкото с. Габарево в известно местно заведение. Очите им останали в красивия часовник насред селото, който не работел. “Попитах местните хора, после се спазарихме и го ремонтирахме”, разказва Стоян.
Но първо трябвало да поправят часовника във видинското Ново село. “Той ми беше първият и предупредих хората, че трябва да ми се доверят и да проявят търпение. Справихме се”, връща лентата на спомените инж Иванов.
“Часовникът в Ново село е монтиран през 1936 г. върху местната черква, той се навива ръчно с манивела веднъж на седмица. Докато този в Долно Сахране е с електродвигател, който го навива автоматично два пъти на денонощие - в 6 и в 18 ч”, сравнява ги Стоян Иванов.
Инж. Стоян Иванов определя часовника в село Долно Сахране като "грамотна работа". СНИМКА: Ваньо Стоилов
Часовниците в кулите могат да имат дълъг живот, ако се спазват стриктно указанията за тяхната поддръжка, обяснява инж. Стоян Иванов. СНИМКА: Ваньо Стоилов
Часовникът в село Долно Сахране, община Павел баня, е монтиран през 1980 година. СНИМКА: Ваньо Стоилов
24часа
