Читателка на „Конкурент“ се обърна към нас с молба да публикуваме нейното благодарствено писмо, което тя е озаглавила „Добрите човеци са сред нас“.
В писмото жената благодари на случаен младеж, който й се е притекъл на помощ, на доктори и служителка в Паспортна служба.
Ето и нейната история, без редакторска намеса:
„Добрите човеци са сред нас
На 19 юни т.г. вървейки по една от улиците на нашия град се спънах, паднах и си счупих китката на дясната ми ръка. Наоколо бяха насядали по пейките десетки хора и гледаха моя сеир. Изведнъж, като светкавица при мен дойде един младеж, помогна ми да стана и без много да му мисли ме взе в неговата кола и ме закара на Бърза помощ в града. През цялото време, докато продължаваше подготовката за гипсирането на ръката ми, той беше неотлъчно до мен, грижеше се за мен, постоянно ме питаше боли ли ме, водеше ме на снимки. А на улицата беше заминал съпруга си с бебе в количка. Това продължи около час и половина. И накрая ме върна вкъщи.
Този младеж се казва Ангел Ивайлов Ангелов и работи във фирма „Икономов“ ЕООД – Враца. Благодаря ти младежо. Ти не се стърпя да ме гледаш как падам и се мъча да ставам, а дойде и ми помогна. Желая ти много здраве. Ти направи една добрина. Нека тая добрина се повтаря и зарази много от нас.
Историята ми, обаче не свършва до тук. Изказвам моята голяма благодарност на д-р Иван Торбов, който с голяма загриженост ми постави гипсата и не се умори да ми повтаря как да се грижа за ръката си по-нататък. Той ме изпрати и на физиотерапия. Връзката ни през този период с него не преставаше. Благодаря Ви д-р Торбов от сърце.
В физиотерапията на б-ца „Вива Медика“ в града попаднах също на отлични медици- д-р Румяна Галибова, която ми назначи съответните процедури и рехабилитаторът Пламен Иванов, който ми ги извършваше.
Прави ми впечатление големия професионализъм на тези трима медици. Те са, както добри специалисти, така и прекрасни приятели и събеседници. Дават всичко от себе си за да бъдат полезни на своите пациенти.
Те нито за миг не забравят Хипократовата клетва , която са дали при завършването на своето образование .
Благодаря Ви мили хора!
И още: В цялото това притеснение си загубих личната карта. И така гипсирана отидох в Паспортната служба в града. Открих, че ми няма личната карта след като вече си бях у дома. В Паспортната служба попаднах пак на един човек с голямо Ч. Попитах въпросната госпожа на кое гише да отида за да си попълня съответните документи, тя ми показа, но изведнъж, гледайки ме може би състрадателно, ми каза да седна на пейката и да чакам там. През това време тя, освен, че обслужваше дошлите при нея нови клиенти, е попълвала и мойте. И накрая дойде при мен и ми донесе готова личната ми карта. Това, обаче, при други случаи протича в по-дълъг период от време. Изненадах се и я попитах за името й, а тя от скромност не пожела това, а каза: „Ами, ние ако не помогнем на човек в беда, за какво сме.“ Тая госпожа се казва Петя Първанова. Благодаря Ви г-жо Първанова. Браво на н-к сектора Боян Тасков, че има такива съзнателни служителки като нея.
Накрая, изказвам моята голяма благодарност на всички вас, които извършихте и постоянно извършвате добрини. Вие сте пример за подражание. Наистина добрите хора са между нас.
На медиците желая безброй успехи в хуманната им професия, за която са родени.
И ето, че Северозападът има с какво да се гордее.
Поклон, дълбок поклон на всички вас!
С уважение: Офелия Григорова, Враца“
