Нямаше да продължа моята рубрика във в. "Конкурент" по този начин, но така се случи. Провокираха ме да си спомня, че от 23 години хода, следя и коментирам /пиша и говоря/ мачове на футболния Ботев /Враца/. Стана някак си неусетно, но като се замислих, това също е история. Историята на този славен клуб, който еднодневките на местната журналистика ме обвиниха, че не обичам. Както е казал поетът, който е патрон на клуба, важно е "силно да любиш и мразиш". Горе-долу такава се оказа и тази история, която започвам да разказвам. Но нека не ви бавя повече с уводни думи, защото е време да ви срещна с онези хора, които ми направиха впечатление по този път, по който продължавам.
Рубрика на Георги Александров
Мартин Петров е единственият футболист от Враца, който е изиграл 90 мача в националния отбор и е реализирал 20 попадения за "лъвовете". Негов е последният гол, вкаран от български национал на голям форум - през 2004 г. на европейското първенство в Португалия. В кариерата си 40-годишният врачанин е играл за ЦСКА, Сервет /Женева/, Волфсбург, Атлетико /Мадрид/, английските Манчестър Сити и Болтън, както и за испанския Еспаньол. Който има желание, неко провери колко мача и попадения има той за клубните си отбори в Европа – според мен, мачовете са 448, в които е вкарал 88 гола и е асистирал за стотици други попадения. На Стария континент продължават да го уважават повече, отколкото в родния му град.
Защо е така? Аз лично нямам обяснение. Но едва ли е само заради присъщата злоба и завист - тези типични черти на местните музовири. Има и обективни причини. Мартин излезе твърде рано от Ботев и направи име в ЦСКА, откъдето тръгна за големия футбол. Той нямаше време /и слава Богу!/ да поиграе пред публиката на стадион "Христо Ботев". По онова време, когато Свръхзвуковия направи решителните си крачки и заяви, че ще е един от големите български футболисти, врачани се гънеха по селските ливади във "В" група.
През 2005 г. общинският съвет в родния му град го направи почетен гражданин. Спомням си добре - по онова време имаше една малка група съветници, които твърдяха, че Мартин е "твърде зелен" за това признание, но се намериха разумни членове на местния парламент, които гласуваха предложението. Година по-късно Петров стана и футболист №1 на България, с което прекъсна хегемонията на Димитър Бербатов. Неслучайно на 17 юли 2014 г. Марто обяви на стадион "Христо Ботев", че слага край на активната си кариера. Направи го на стадиона, откъдето беше тръгнал за големия футбол. Малко е обидно, че ръководствата на Ботев досега не са направили нищо, за да привлекат Мартин по някакъв начин, но това сигурно си има обяснение. Пък и доколкото го познавам, той никога няма да отиде да се предложи, да се изтъкне или да напомни кой е. А има с какво да се похвали! Ако не ми вярвате, питайте феновете на Атлетико, Волфсбург, Сервет, Манчестър Сити...
Хората, които трябва, го обичат. Неслучайно във Враца Петров се радваше на собствен фен клуб. Негов председател беше бизнесменът Мирон Драганов, познат с това, че е най-добрия пчелар сред месарите и най-добрия месар сред пчеларите в града под Околчица. И до този момент една цяла стена в магазина за месо на Мирон е украсена от снимки, постери и рекламни материали, свързани с Мартин. Аз самият съм бил член на този фенклуб, докато той развиваше дейност. Този фенклуб се намира на ул. "Максим Горки" в родния град на Мартин. Тази история ми припомни полк. Георги Асенов, бивш начаник на РПУ във Враца, който е един от учредителите на фенклуба.
Може би досега не стана дума за многото дарения, направени от Петров в родния му град. Тъй като благотворителността е тайнство, в което ако дарителят не желае, е по-добре да не се говори, няма да продължа темата. Но ще кажа, че Мартин беше сред големите дарители на театралния фестивал във Враца, на Дом "Майка и дете" /когато връчи дарението си Тотнъм и Манчестър Сити се надпреварваха за подписа му!/, на различни формации от школата на Ботев /Враца/, на футболисти, на общественици, на нуждаещите се.
ОЧАКВАЙТЕ: Трудният път към успеха в Ботев на Сашо Ангелов, кой го препоръча във Враца и колко оставки е хвърлял досега наставникът.
