Нямаше да продължа моята рубрика във в. "Конкурент" по този начин, но така се случи.Провокираха ме да си спомня, че от 23 години хода, следя и коментирам /пиша и говоря/ мачове на футболния Ботев /Враца/. Стана някак си неусетно, но като се замислих, това също е история. Историята на този славен клуб, който еднодневки на местната журналистика ме обвиниха, че не обичам. Както е казал поетът, който е патрон на клуба, важно е "силно да любиш и мразиш". Горе-долу такава се оказа и тази история, която започвам да разказвам. Защото не съм бил безразличен. Сигурно често съм бил и пристрастен. В любовта и спорта не може да си безпристрастен. Но нека не ви бавя повече с уводни думи, защото е време да ви срещна с онези хора, които ми направиха впечатление по този път, по който продължавам.
Рубрика на Георги Александров
В предния брой разказах за приятелството си с Мартин Петров. Или по-скоро откъде тръгва и как следях изявите му в Швейцария. После Мартин премина във Волфсбург, а след 5 сезона при "вълците", прескочи до Мадрид, където облече екипа на Атлетико. Манчестър Сити го взе от "дюшекчиите", а после Свръхзвуковия /както го определиха медиите в Германия заради взривния спринт – б.а./ игра за Болтън Уондърърс и Еспаньол. През годините никога не сме губили взаимното си уважение. А Мартин е един от малкото достойни хора, към които не бих се поколебал да се обърна. Затова когато му се стовари финансовата секира на една банка върху главата, предпочетох да не съм журналист - да не пиша сензационните „разкрития“ на жълтите медии, а да го подкрепя. Той си знае как и с какво. Както и аз няма да забравя, че когато имах нужда, се обърнах към него, а той направи огромно дарение в името на културата за врачанския театър. В интерес на истината това дарение още не може да бъде догонено от големи корпоративни клиенти, но това е друга тема.
Питате се дали имам забавни случки с Мартин Петров? Много са. Но най-тежко ми беше да отразявам сватбата му с Ралица. Днес този невероятен по дух мъж продължава да е непознат на обществото, което предпочита да слуша или чете глупости за него, вместо да прочете как едно момче тръгва от поляната на ж.к. "Младост" във Враца, за да стигне до "Висенте Калдерон" и "Етихад". А някой знае ли, че Мартин е може би единственият футболист, срещу когото в родния му клуб са насъсквали немска овчарка, затова че иска да тренира на стадион "Христо Ботев"?
Знам, че звучи абсурдно, но това е самата истина. Случи се през една студена зима. Вероятно пазачът не го беше познал и излагацията стана факт. Обида, която Марто няма как да прости.
Ами кой ще разследва афера №1 във врачанския футбол, при която изчезнаха 150 000 евро, отделени за развитие на детско-юношеската школа и платени след трансфера му от Волфсбург в Атлетико /Мадрид/? Защото парите потънаха в нечий джоб.
И въпреки всички разочарования, Мартин винаги е бил и ще остане от Ботев /Враца/. И не е криел, че обича родния си клуб. Но клубът направи твърде малко усилия, за да приласкае своята рожба и да я превърне в убедителна реклама по цял свят. А може и да е пробвал, но да е изпратил неподходящите хора при Свръхзвуковия, който има дарбата доста бързо да разкрива фалша и лицемерието в отношенията.
Признавам си, че от доста време насам водя преговори с Мартин, защото ми се струва, че неговата история би била интересна. Но все удрям на камък. Двамата му съотборници в националния тим – Димитър Бербатов и Стилиян Петров, вече издадоха биографични книги, а Марто още се колебае.
Ако успея да го убедя, е възможно скоро да се появи и неговата история. Макар че той е толкова скромен като човек, че не желае да занимава хората със себе си. А трябва!
