Нямаше да продължа моята рубрика във в. "Конкурент" по този начин, но така се случи.Провокираха ме да си спомня, че от 23 години ходя, следя и коментирам /пиша и говоря/ мачове на футболния Ботев /Враца/. Стана някак си неусетно, но като се замислих, това също е история. Историята на този славен клуб, който еднодневки на местната журналистика ме обвиниха, че не обичам. Както е казал поетът, който е патрон на клуба, важно е "силно да любиш и мразиш". Горе-долу такава се оказа и тази история, която започвам да разказвам. Защото не съм бил безразличен. Сигурно често съм бил и пристрастен. В любовта и спорта не може да си безпристрастен. Но нека не ви бавя повече с уводни думи, защото е време да ви срещна с онези хора, които ми направиха впечатление по този път, по който продължавам.
Рубрика на Георги Александров
С много хора съм се срещал по време на дългото пътуване с Ботев /Враца/. Даже взех да се притеснявам, че пишейки тези спомени, може да съм остарял. Все пак говоря за едни 23 години, които съм оставил зад гърба си. А те се явяват половината от живота ми. Дойдох във Враца, благодарение на прекрасната си съпруга Петя, останах тук и тук създадох двете си деца Теодора и Николай. Имам хиляди познати, малко верни приятели и сигурно доста неприятели. Доволен съм за първите, щастлив за вторите, а третите - не съм ги търсил умишлено, просто така се стекоха обстоятелствата. Но и не ги мразя, защото благодарение на тях, разбрах кое е важното в живота.
По-важното е, че идвайки във Враца не съм и мислел, че ще продължавам да се занимавам със спортна журналистика. Тъй, където направих първите си стъпки - във Велико Търново, срещнах доста разбиране и твърде малко отрицание, но бях решил, че съм приключил. Но не би...
Заварих Ботев в аматьорската дивизия. Славният тим, който по онова време беше един от малкото провинциални клубове с 26-годишен престой в елита, изведнъж беше изпаднал от футболната карта на България. На нея имаше място за колоритни отбори като Олимпик от ловешкото село Галата и Лесичери, което се намира в Търновско. За Ботев - мястото беше "В" групата. Тъжно!
Един от първите футболисти на врачанския отбор, който съм интервюирал във Враца, беше Мартин Петров. По онова време - 1997 г., той беше юноша бледен, който току-що беше одобрен от ЦСКА. Никога няма да забравя първото си интервю с него. Марто, който и до ден-днешен е един от приятелите ми, дойде в кафене "Форум", където сега има бистро на бул. "Дунав". Най-великият врачански футболист за всички времена дойде с баща си - железният бранител на Ботев и Локо /Мз/ - Петьо Петров, който още при първия въпрос се дръпна и ни остави да работим. Интервюто се получи, публикувах го във в. „Шанс експрес“ – първият частен вестник на Враца, където работех преди 22 години. Уточнявам, защото и досега има такива, които си мислят, че с тях започва денят. Казвам го и за онези, които си мислят, че съм от вчера в занаята!
Но, да се върна на Мартин Петров. Той бързо омая феновете на ЦСКА, след което беше трансфериран в Сервет /Женева/. Отиде твърде млад там, но връзката ми с него беше връзката за родните медии с един от най-талантливите български футболисти, определян като наследника на Стоичков. Представете си, че тогава нямаше интернет, а телефоните бяха скъпо удоволствие. За вайбър, месинджър и фейсбук изобщо да не говорим. Имаше само телетекст. И то не на всички телевизори /ужас, като си спомня, все едно слушам баба си за ламповите телевизори!/.
А Марто жънеше успех след успех край Женевското езеро и като спортен репортер на "Дарик радио", където вече работех, трябваше да предавам този триумфален поход на лявото крило. От Спортно шоу "Гонг" искаха директния му телефонен номер, но ги отрязах /просто и аз го нямах!/. Зад "топлата връзка" с Петров стоеше Петьо, който всеки понеделник сутрин "снасяше" информацията, а тя чрез мен стигаше до родните медии. Първо по врачанското „Дарик“, където имах рубрика „Таймаут“ – всеки делник от 15 до 15.30 часа. Наистина беше славно време - благодаря ти, Петьо!
После, години по-късно, когато от „Гонг“ посрещнаха националите на България с траурния марш след тежка загуба от Чехия в Прага, благодарих на самия себе си за прозрението да не давам координатите на Мартин Петров. Да не споменавам за една друга „българска“ закачка с него пак в същото спортно шоу.
ОЧАКВАЙТЕ: Кой изгони Мартин Петров от стадион "Христо Ботев", защо насъскаха овчарско куче срещу Свръхзвуковия в родния му град.
