Актриса със спартанска дисциплина на опитен професионалист и вълнение, присъщо на малко дете преди Коледа – така накратко можем да опишем младата надежда на БГ киното Мария Бакалова. За нея със сигурност тепърва ще се говори, а за това ни подсказва и наградата й за най-добра актриса от филмовия фестивал в Торонто, където участва миналата година с лентата „Трансгресия“. Нещо повече, името й е замесено и в „Бащата“ - филма, който предизвика истински фурор, след като грабна заветния Кристален глобус в Карлови Вари.
Режисьорите Петър Вълчанов и Кристина Грозева са популярни с практиката си да набелязват актьорите, с които искат да работят в проектите си, още на сценарно ниво. Това, оказва се, се случва и с Мария, на която е поверена ролята на главната героиня (екранната съпруга на Иван Савов и майка на Иван Бърнев) в ретроспективните кадри. Познанството й с Вълчанов и Грозева пък датира от обучението й в НАТФИЗ, където те са преподаватели, а година след първата им среща я канят за филма си с думите „Сигурни сме , че ще се справиш, но е важно откъм визия дали можем да те нагласим“. Бакалова признава, че вътрешно гласче й е подсказало, че участва в нещо Голямо, още когато разбрала с какъв екип работи за „Бащата“. „Снимахме в едно селце близо до София със страхотна организация, екип от абсолютни професионалисти, които освен това се забавляваха по време на процеса. Готин момент беше, когато пресъздавахме филм във филма, в който ме застрелват и от устата ми трябва да потече кръв. Вживявайки се толкова в това, че ме убиват, от очите ми потекоха сълзи“, връща лентата назад 22-годишната актриса.
Въпреки че не успява да присъства в Карлови Вари по време на голямата победа, Мария изживява с вихрушка от емоции връчването на Кристалния глобус на „Бащата“. Получава поздравителен есемес от приятел, а първата мисъл в главата й е: „Сигурно ме бърка с някого.“ Минават часове, преди до съзнанието й да стигне добрата новина. „Да си част от нещо толкова голямо... побиват те тръпки. И се усмихваш дебилно в продължение на часове“, казва ни още младата звезда, която вижда бъдещето си като един „професионален номад“.
Идеята за бягството
е именно тази, която всъщност пали Мария по професията й, и то още от детските години. „Обичам да бягам. Много актьори казват, че се занимават с това, за да се опознаят, а аз го направих заради жадуването за бягство от тукашното, битовото, рутинното, а и от самата себе си в тези обстоятелства. Скучно ми е да цикля моите си Мариини мисли. Днес искам да бъда Алекс например. Утре ще съм Соня“, разсъждава Бакалова. Тя не бърза да пораства, дори – попитайте я – ще ви каже, че не се вижда никога в такава роля: „Аз още съм дете! Мисля, че цял живот ще си остана дете. Аз съм инфантилна, нелепа, неловка, лигавя се много, смея се силно, плача за глупости, крещя за малко, после ми минава... не знам. Имам чувството, че бях по-възрастна, като бях дете“. Дайте й да бяга, да номадства и да щурмува - в най-добрия смисъл на думата - киното.
От скоро тя работи под менторството на един от най-успешните ни актьори зад граница Юлиан Костов, като партньорството с него описва като „предварително написано от съдбата“. Запознава се с него благодарение на обща приятелка (актрисата Ралица Стоянова) покрай кастинг за Би Би Cи, но въпреки погледа извън границите на татковината Бакалова е категорична, че продължава да бъде оптимист за развитието на българската филмова индустрия. „Има наистина добри филми, има много гледаеми филми, много независими филми също постигат успехи, а колкото повече продукти излизат на екран, толкова повече и конкуренцията се засилва, което винаги води до развитие и подобряване на нивото!“, смята тя. На въпроса дали подкрепя твърдението на Вълчанов и Грозева, че
фестивалните ни филми се гледат повече в чужбина
отколкото у нас, тя отговаря положително. „Съвсем не искам да съдя и обсъждам вкуса на хората, но докато гледаш телевизионни предавания и изграждаш вкуса си в такава насока, сигурно трудно ще изгледаш филм като “Ага” или “Безбог”. В повечето случаи дори не им даваш шанс, защото някой ти е казал, че е претенциозно, не е смешничко, не можеш да си ядеш салатата и да си пиеш ракията, докато го гледаш. Трябва да платиш и 8 лв. билет“, обяснява тя.
Въпреки това актрисата и в момента дриблира между няколко проекта. Така само преди две седмици приключи снимки към следващото заглавие във филмографията си – „Като за последно...“ (реж. Ивайло Пенчев), където си партнира с големия Васил Банов. Готви и други два пълнометражни проекта на социални теми. „Ще предизвикат много дискусии и, надявам се, промяна на статуквото във все още за съжаление поробеното ни мислене и неосведоменост по много въпроси“, обяснява Мария. Въпреки завидната си заетост в разгара на летния сезон младата звезда е категорична, че никога не е държала нещата да й се случват на всяка цена. Нещо повече, рядко сама
събирала смелост да се яви на кастинг.
„Повечето, да не кажа всички филми, в които съм участвала, са благодарение на препоръките и нахъсванията на мои приятели, даже се е случвало те да ми изпращат CV и снимки“, признава с намигване актрисата, след което заявява: „Готова съм на всякакви предизвикателства за роля. Мисля, че работата ми е преди всичко.“ А премеждия, оказва се, има немалко – като ступора на реалните хора (не актьори), взели участие в „Трансгресия“, двуседмичния безсънен период на пренаписване на готов сценарий от английски на български или безпощадната ангина, с която Бакалова трябвало да се пребори, за да довърши снимките на „Като за последно...“ в Синеморец. „Когато снимахме “Ангели” в Родопите с режисьора Лъчезар Петров, мисля, че започнах да полудявам от цялата тази енергия, която съдържат планината и всичките светилища около нея. Чувах гласове, привиждаха ми се някакви работи“, спомня си с усмивка още Мария.
ДЕТСТВО МОЕ
Облива къщата си на село с олио
Въпреки че самата тя изтъква, че като дете се е чувствала много повече в обувките на възрастен, отколкото сега, пакостите не са били неприсъщи и за малката Мария. В терен на приключенията й обикновено се превръщала къщата й на село, където неин основен съучастник била братовчедка й. „Помня, че веднъж бяхме купили 4 или 5 бутилки олио и намазахме всичко през нощта, докато цялото семейство спеше. Скрихме се горе на гаража и там спахме, докато те се събудят. Беше смешно, защото преди да излязат в двора, трябваше да отворят всички врати, чиито дръжки бяха мазни, крещейки, се отправяха навън и отваряйки вратата, падаха, защото по цялата земя имаше олио. Страшно шоу. Не можеха да се изправят с минути!“, продължава да се забавлява дори само при разказа Мария.
Иначе детството й преминава в уроци по художествена гимнастика, солфеж, флейта, модерен балет, народно пеене и изучаването в специалност актьорско майсторство за драматичен театър в Националното училище по сценични изкуства в Бургас. Смелостта си да се хвърли презглава в изкуствата пък отдава и на майка си и баща си. „Мисля, че съм дете на безстрашни родители, имайки предвид, че догодина правят 40 години брак“, намигва ни Бакалова.щ
монитор
