През далечната 1932 година е монтиран отлетият от затворници орел с разперени криле и писмо в човката пред южната фасада на централната старозагорска поща. Тогава е бил доставен и от Германия часовниковият механизъм за кулата. През десетилетията мястото се е превърнало в емблематично за среща на влюбените от Града на липите.
В работилница към затвора в Стара Загора е била направена фигурата на орела с разперени криле и писмо в човката, която украсява вече 67 години сградата на централната поща в Града на липите и която е станала култов ориентир за срещи на влюбените.
Малцина в Стара Загора обаче знаят защо точно царствената птица е била избрана за украса на сградата, проектирана някога от арх. Христо Атанасов и построена за по-малко от две години с пари от бюджета на някогашното царство България.
Оказва се, че изборът на символа е бил в резултат на много и ожесточени спорове, повечето настоявали там да има пощенски гълъб, разказва преживе арх. Христо Димов, но в крайна сметка станало ясно, че за да бъде видима фигурата му , покачена на 7-метрова колона тя трябва да бъде неестествено увеличена и ще изглежда гротескно.
Тогава се спрели на орела, макар той да не е сред символите на пощенските услуги. Взето било решение да има дори два орела, а с художественото изпълнение бил ангажиран току що завършилият художествената академия и бъдещ неин зам.ректор и декан на факултета по приложни изкуства проф. Драган Лозенски.
Едва 21-годишният ваятел нарисувал фигурите /близки до тези, които украсяват от 1891 г. столичния Орлов мост/ и дори сключил договор, по силата на който трябвало да му бъдат заплатени 13 000 тогавашни лева.Превозът и самият монтаж било ангажимент на държавата. Договорът е от октомври 1931-а, но не след дълго настъпила промяна, като сумата била намалена, а орелът трябвало да бъде самотен, уточнява малко преди да почине през 1999 година проф. Лозенски, четем в изследване по темата на проф. д-р Светла Димитрова, дълго време директор на старозагорския музей, а сега ръководител на ЕМО „Етъра“ край Габрово.
Според художника Димитър Караджов /1907-2000 г./ изпълнението на орела е било дело на майстори от затвора, те използвали специална скулптурна смес. По него време той е бил учител в Стара Загора и се познавал с Лозенски от времето на студентството в академията.
Заедно с монтажа на орела бил поставен и часовниковия механизъм на върха на специално проектираната кула.
Отброяващият времето механизъм е бил доставен Германия, а четирите циферблата и бронзовата камбана са направени в софийската фабрика „Гномон – Георги Хаджиниколов“, чийто собственик е поддържал колекцията царски часовници, разказват летописците.През десетилетията е имало и гласове, настояващи за махането на орела под претекст че бил символ на монархията, но така и никой не се решил да посегне към творбата на Драган Лозенски.
За сметка на това часовникът е бил ремонтиран многократно, дори се наложило отливане на нова камбана, защото старата се спукала. Сред серия от поправки от няколко седмици механизмът му отново е спрял и общинарите търсят специалист, който да го излекува от хроничното заболяване.
монитор
