Проф. д-р Христо Бонджолов е ректор на Великотърновския университет "Св.Св. Кирил и Методий" и директор на 42-ия Летен семинар по български език и култура, организиран от ВУЗ-а. Той беше начело на група от 100 студенти от 36 държави, разположени на 4 континента - Европа, Азия, Африка и Северна Америка, които в събота посетиха културни и прородни забележителности във Враца. Ректорът на ВТУ отговори на въпросите на "Конкурент".
Г-н професор, отново сте във Враца, този път какво Ви води насам?
Поводът е хубав. Доведох група от 100 студенти от цял свят, участници в 42-ия летен семинар по български език и култура. Това са представители на 36 държави от Европа, Азия, Африка и Северна Америка, които чрез съвременните технологии днес ще изпратят на своите близки и приятели снимки от Враца. Дано да имате какво да рекламирате!
Доколкото съм информиран, подобни посещения са традиция в градовете около Велико Търново. Защо решихте да доведете групата тази година във Враца?
Великотърновският университет има филиал във Враца. Тук имаме над 500 студенти, които обучаваме. Има и какво да покажем.
Но да не забравяме, че това е моят край. Северозападът - това е нашият край. Защо тези хора да не видят е местните забележителности?! Във Велико Търново има достатъчно интересни места, неслучайно е туристическа дестинация и през лятото идват доста хора.
Реших, че е добре тези посланици на 36 държави да дойдат в Северозапада. Днес чух нещо, което много ми хареса - че се намираме в "Северозапазения край" на България. Страхотен израз. Наистина сме запазен край. Много се надявам, че хората, които доведох днес във Враца, да предадат неговата уникалност.
Видяхме Регионалния исторически музей, обърнахме особено внимание на Рогозенското съкровище, но и на останалите експозиции. Обърнахме им внимание на паметника на Христо Ботев и обяснихме кой е той. Следобяд ще разгледаме пещерата Леденика.
За съжаление нямаме време да видим много хубави неща, но когато в един ден трябва да дойдем от Търново и да разгледаме, а след това и да се приберем - има за какво да съжаляваме. Но се надявам днес да поставяме началото на една традиция, която ще стане устойчива в годините.
Какво е общото между всички тези 100 човека, дошли от 4 континента?
Безспорно това е българският език. Той е онази златна ниша, която им помага да общуват, да говорят за България там, където живеят или работят. Най-важното е това да е езикът на приятелството.
Искам да благодаря на кмета Калин Каменов, на заместника му Петя Долапчиева и на целия екип от Община Враца, които са страхотни домакини и без чиято подкрепа това събитие нямаше да е толкова успешно и значимо за нашите семинаристи. Аз имам идея това пътуване да се разрасне, като следващото да фокусира вниманието ни върху Северозапазения край. Но нека го обмислим и подготвим, и едва тогава да говорим за бъдещето.
Как се развива Филиала на ВТУ във Враца?
Както се казва в клишето "Напред и нагоре". Приемът ни е добър, което говори за интерес от страна на кандидат-студентите. Увеличава се броя им с всяка изминала година. Ние се стремим да подобрим материалната и техническата си база, за да отговорим на този интерес. До месец се надявам да открием нова компютърна зала, тъй като разширява специалностите в IT-специалистите. Опитваме се да разширим сферата на подготовка, като разширяваме техните познания.
АВТОР: Георги Александров
