След като измина почти месец от подписването на споразумението между ЕС и Меркосур, родните браншови организации започнаха да изразяват притесненията си. От „Асоциацията на преработвателите на биологични пчелни продукти“ изразиха опасение, че след такова споразумение българският пчелен мед ще стане непродаваем в ЕС.
Затова събрахме повече информация по темата, като се опитахме да претеглим плюсовете и минусите на едно такова споразумение. Макар и подписано двете страни трябва да извършат правен преглед на текстовете и да изготвят окончателен вариант на документа. Едва тогава ЕК ще преведе споразумението на всички официални езици и ще го предостави на страните членки за одобрение, съобщава savetivzemedelieto.bg.
Категорично към подобно споразумение трябва да се подхожда много внимателно, защото макар и с добри намерения, то може да се окаже пагубно за един сектор, какъвто е пчеларството.
По данни на ЕК общо произведеното количество пчелен мед в Европейския съюз за 2017 е 207 000 тона. През 2018 – 209 000 тона. Страните от ЕС могат да задоволят само 60 % от търсенето на пчелен мед в съюза. Останалото количество трябва да се набавя от внос, който така или иначе го има от години. Най-големия вносител на пчелен мед в ЕС е Китай, следван от Украйна. Двете страни имат дял респективно от 40 % и 20 %.
По официални данни на ЕК България добива по-малко от 12000 тона пчелен мед на година.
Друго притеснение, което споделят от асоциацията е рискът от внос на замърсена с пестициди продукция. Същевременно признават, че американската продукция няма такива показатели, каквито предлага българската. Според представената от тях информация в Южна Америка се използват над 240 пестицида, които са забранени в Европа. Те се опасяват, че по този начин на европейския пазар ще влезе продукция с остатъчни количества от пестициди, която не отговаря на европейските норми. По този начин очакват развитието на нови болести и появата на нови пестициди в продукцията. Това от своя страна ще доведе и до замърсени продукти до потребителите.
Според официалната информация от Европейската комисия, в споразумението се поддържат най-високите стандарти по отношение на безопасността на храните и защитата на потребителите. Заложени са предпазни мерки за безопасността на храните и правилата в областта на околната среда. Съдържат се конкретни ангажименти по отношение на трудовите права и опазването на околната среда, включително изпълнението на Парижкото споразумение относно изменението на климата и свързаните с него правила за прилагане.
Стандартите на ЕС за безопасност на храните ще останат непроменени и целият внос ще трябва да отговаря на строгите стандарти на ЕС, както е понастоящем. Договорените разпоредби на споразумението в областта на безопасността на храните, здравето на животните и растенията ще засилят сътрудничеството с органите на държавите партньорки и ще ускорят потока от информация за всякакви потенциални рискове посредством по-пряка и ефективна система за информация и уведомяване. По този начин споразумението ще повиши ефикасността при осигуряването на безопасността на продуктите, обект на търговия между ЕС и държавите от Меркосур.
Освен това гражданското общество ще може активно да наблюдава изпълнението на споразумението, включително във връзка с правата на човека, социалните и екологичните проблеми.
Последното споделено притеснение, което далеч не е маловажно, е рискът от срив на цената на българския мед.
Към момента пчелния мед, който се внася от Южна Америка в ЕС има мито от 17,3 %. Според асоциацията премахването на данъка би намалило цената на пчелния мед при внос в ЕС до 1,85 евро. В Европа обаче не се внася мед само от Южна Америка.
bgfermer.bg
