Спорт

Усмивки от старите ФУТБОЛНИ ленти: Цветан Данов отива късно в Португалия, но печели слава и много приятели

  25.07.2019 09:00             
Усмивки от старите ФУТБОЛНИ ленти: Цветан Данов отива късно в Португалия, но печели слава и много приятели

Продължаваме да ви представяме славните футболисти на Ботев /Враца/ в традиционната рубрика, която излиза вече втора година на страниците на в. „Конкурент“ и в информационния сайт на Северозапада – konkurent.bg. Цветан данов, познат на футболните привърженици от близкото минало и като „Майстора“, е един от най-обичаните от публиката бивши играчи. Наскоро – на 27 юни, роденият в монтанското село Долно Белотинци халф навърши 60 години. Срещата с него се осъществи на уникалните за България чествания на спортисти-юбиляри. Според статистиката е изиграл 186 мача със зеления екип и е реализирал 63 гола. Той е един от златното поколение, играло през 80-те години на миналия век.


Рубрика на Георги Александров

По времето, когато Данов играел за Ботев, силата на отбора била в местните момчета. "Привличаха се малко външни, които трябваше да вдигат класата, основата бяхме ние, местните момчета", казва ветеранът, който на 27 юни навърши 60 години. Той е роден в село Долно Белотинци, Монтанско, но завинаги остава свързан с Ботев /Враца/.

"Колективът беше водещ. Бяхме и нелоши футболисти. Много е важно за треньора да има качествен материал. Помните ли, че Аутори не направи нищо значимо в Лудогорец. А кой би оспорил качествата му на треньор? Аз съм го виждал още, когато играех в Португалия. Аутори не можа да се справи в България", казва Данов. И със съжаление допълва, че Левски и ЦСКА в момента са грандове само на хартия. "Следя мачовете на Ботев, но по телевизията. Много ме беше яд, когато започнахте вие, журналистите, да говорите за Лига Европа. Май ги стреснахте и те дръпнаха ръчната спирачка. А и мачът със Славия нещо не се изигра според нашите намерения", казва още събеседникът ми.

Цветан Данов играе няколко години и в Португалия. "Христо Младенов ме покани. Беше треньор на Фарензе и ме повика. Тъкмо беше станал селекционер на националния отбор. Обади ми се по телефона и ме викна във Велинград, където националите ни бяха на подготовка. Помислих, че ме кани за националния отбор, а то - за трансфер в чужбина. Даде срок от 1 седмица да си оправя документите. Предупреди ме, че са предпоследни и че Господ не може да им помогне да оцелеят в елита. Но то пък стана чудото. Дойдоха двама бразилци - ляво крило и халф, с които си допаднахме и се спасихме от изпадане. На следващата година обаче изпаднахме, тъй като ръководството освободи 7 играчи, а не взе нищо и логично изпаднахме. Преместих се на 6-7 километра и във втора дивизия, но вече не беше същото, а и бях станал на 31 години", спомня си Данов. И съжалява, че по негово време българските футболисти можели да излизат зад граница чак след 28 г.

ОЧАКВАЙТЕ: Защо Мартин Петров е най-успешният футболист на Ботев /Враца/, тръгнал към големия футбол.