Продължаваме да ви представяме славните футболисти на Ботев /Враца/ в традиционната рубрика, която излиза вече втора година на страниците на в. „Конкурент“ и в информационния сайт на Северозапада – konkurent.bg. Цветан данов, познат на футболните привърженици от близкото минало и като „Майстора“, е един от най-обичаните от публиката бивши играчи. Наскоро – на 27 юни, роденият в монтанското село Долно Белотинци халф навърши 60 години. Срещата с него се осъществи на уникалните за България чествания на спортисти-юбиляри. Според статистиката е изиграл 186 мача със зеления екип и е реализирал 63 гола. Той е един от златното поколение, играло през 80-те години на миналия век.
Рубрика на Георги Александров
Цветан Данов е един от поколението, на което не достига съвсем малко, за да вземе бронзови медали от родния шампионат, като повтори подвига от сезон 1970-1971. На въпроса ми с кого му е било най-лесно в Ботев, той отговаря без замисляне – с Емил Маринов и Илия Войнов.
„Знаех и двамата къде се намират по всяко време на мач. Особено добре се разбирах с Емил. Но едва ли се дължи на много съвместни тренировки, защото и двамата не бяхме много по тренировките. Вероятно е имало „химия“ между нас, която ни помагаше на терена да се разбираме и както се казва можехме да си я подаваме с вързани очи“, казва още бившият полузащитник.
Срещу Александър Марков пък му е било най-трудно. „Много добро момче от Дупница, който беше в състава на Левски. Играеше срещу мен с всякакви средства. Направи всичко възможно да не ми дава да играя. С всички средства - позволени и непозволени", спомня си Данов. Казва, че на терена много често са си разменяли и пиперливи изрази.
"С покойния Емил Маринов непрекъснато се псувахме, но това си беше част от играта. Ако е имало словесни "нежности" между нас, са били, защото играта му беше малко егоистична. Той реаизираше онова, което аз създавах, а трудно ми подаваше. Карахме се постоянно, но бяхме и си останахме завинаги големи приятели. Мъчно ми беше, че си отиде без време", казва с тъга в очите Цветан Данов.
Майстора не крие, че е бил е кофти играч за треньорите, тъй като не си падал по физическите усилия. Но спазвал указанията на наставниците. "Илия Панев беше и си остава треньор №1 за Враца. Който го оспори, значи не разбира нищо от футбол", казва събеседникът ми. "Старшията беше велик. Той ме научи, че без да участваш в защита, няма как да градиш атаката. Той беше невероятен психолог, мотиватор и страхотен треньор", допълва още Данов. Старшията не го е карал да играе само като вратар, но в същото време му позволявал да прави каквото си иска на терена. "Той не даваше на никого свобода по терена. На мен обаче ми позволяваше. Няма да забравя един мач - срещу Черноморец /Бургас/, ги победихме с 1:0. Голът го вкара Борето Страшимиров. А Панев му беше забранил да минава центъра. Но Борето мина центъра, напредна и вкара безценния гол. На разбора след мача се говореше само за това, че Страшимиров не е изпълнил треньорските указания. Припомних му, че благодарение на включването си Борето ни е спасил с гол, но той не отстъпи - такъв беше Старшията", спомня си Данов.
ОЧАКВАЙТЕ: С какво Португалия изкуши Данов и какво даде Майстора на местния футбол.
