Запознанството ми с Анелия Карабенчева не е свързано с литературата и изобразителното изкуство, а с професията й на нотариус и един неприятен инцидент. За него и двамата вече сме забравили, макар че случката, описана от мен, вероятно й е нанесла щети. Докато говорим обаче и двамата сме забравили миналото, което все пак ни е дало повод да се запознаем.
„Аз не съм нито поет, нито художник, нито съм писател. Аз съм творец и сътворявам заедно с Бог, защото сам човек не може нищо да направи“, казва нотариус Карабенчева. Напомня ми, че не иска много, а „иска всичко и да го прави добре“.
В ръцете си две книги – „Дъгата на моята Душа“ и „Наръчник по вълшебство“, като от първата ми чете една строфа:
Аз искам, аз искам много неща
и знам, че това ще се случи,
защото Вълшебница малка съм аз
и вълшебството тук и сега ще сполучи!
Нотариус Карабенчева, която е доста известна в Бяла Слатина и не само в Северозападна, но и в Западна България, не крие, че е щастлива, тъй като е намерила призванието си.
„Важното е човек да намери себе си и да е в мир със себе си. Душата му да е чиста и да са му чисти помислите – тогава му се отваря канала и той намира себе си“, казва събеседничката ми.
„Никога като дете не съм рисувала, не съм се занимавала с тези неща – то ми дойде свише. Рисувам от година и малко повече /тя има над 1 000 картини, които чакат да бъдат поставени в рамки – б.а./ и се чувствам щастлива“, споделя тя.
Карабенчева допълва, че работи като нотариус и върша онова, което трябва да свърши. „Но си почивам след тази задължителна работа, защото все пак това е моята професия, а след това имам време и за творчество. Налага се да творя и след 2 часа нощем, зависи кога ми дойде муз - нали при нас жените идва муз, а при мъжете – муза“, шегува се нотариус Карабенчева.
Не рисува всяка нощ, а когато имам вдъхновение, допълва тя. А творбите й са страхотни. „Пожелах си да мога да правя картините бързо и лесно както и стиховете. Аз не съм поет и не знам как се пишат стихове. Те идват при мен, така се появяват и картините“, допълва тя.
„Всичко в този свят е за простички, но не са за прости хора. Човек може да е всякакъв, но не бива да има злоба и завист. Ние сме тук, за да се учим. Всеки постига толкова, колкото му е капацитетът. Отминавам го с мисълта: „Прости му, Господи, той толкова си може!“
Минах през страдания и търсих отговор на въпроса защо съм се родила и какво правя на тази земя. Прочетох доста книги, които обобщих в наръчника по вълшебство. Опитах се да съставя едни прости правила за това как да живеем – тук и сега. Щом аз го мога, значи го можеш и ти“, допълва нотариусът.
Анелия Карабенчева казва, че не прави разлика между магия и вълшебство, защото не се интересува от детайлите, от точната формулировка. „Важно е да търсим доброто и да вървим към него“. В живота си е помагала на различни каузи. Намира нови и нови предизвикателства – помагала на местен талант по мотоциклетизъм, а после се грижела и за пенсионерски клуб. Карабенчева е била и председател на нотариусите в Западна България - от Кулата до Видин. „Обгрижвах си колегите и те усетиха, когато вече не бях на поста си. Ходих да видя кой как работи. Успях да ги убедя, че могат да седнат на една маса и да си говорят. При нас, нотариусите, няма място за война, за клиенти“, допълва Карабенчева.
Очеркът можете да прочетете в утрешния брой на вестник "Конкурент" - всекидневникът на Северозапада
