Продължаваме да ви представяме славните футболисти на Ботев /Враца/ в традиционната рубрика, която излиза вече втора година на страниците на в. „Конкурент“ и в информационния сайт на Северозапада – konkurent.bg. Цветан данов, познат на футболните привърженици от близкото минало и като „Майстора“, е един от най-обичаните от публиката бивши играчи. Наскоро – на 27 юни, роденият в монтанското село Долно Белотинци халф навърши 60 години. Срещата с него се осъществи на уникалните за България чествания на спортисти-юбиляри. Според статистиката е изиграл 186 мача със зеления екип и е реализирал 63 гола. Той е един от златното поколение, играло през 80-те години на миналия век.
Рубрика на Георги Александров
Когато направих уговорка да се видим по телефона, се обърнах към него с „легендо“. Много малко бивши футболисти на Ботев /Враца/ имат тази привилегия. Макар че не крие, удовлетворението си от обръщението, Цветан Данов предпочита да караме на малки имена, тъй като се познаваме повече от 20 години.
„Много добре се чувствам на 60 години. Имах малко проблеми – сложих един стент на сърцето след прекаран микроинфаркт, но вече съм добре. Понаболват ме ставите и колената... Футболът ме докара до там, но пък вече съм пенсионер по болест и си живея на село – в Мировяне“, казва събеседникът ми, когато го питам как е.
Полузащитникът, който преди 3-4 десетилетия изработваше головете на врачанския тим в „А“ група, си е извоювал и друго прозвище. Питам го защо го наричат „Майстора“? Знам, че е, тъй като можел да изпрати топката където и както си поиска на нападателите. И най-вече на покойния Емил Маринов, с когото оформиха убийствен за противниците на врачани дует.
„На последния бенефис, който беше направен за 90-годишнината на Ботев във Враца, Божидар Искренов ме попита защо ми викат „Майстора“. Отговорих му просто – питай хората защо ти викат „Гибона“. Явно има защо“, казва ми Данов. Но си личи, че майсторското звание на хората го радва повече от статистиката.
В кариерата си е вкарал 63 гола за врачанския Ботев, но не може да каже кой му е най-ценния. Има и такива, които са незабравими – двата на „Герена“ срещу Левски при незабравимото 6:3, както и последния срещу ЦСКА при победата, която е отказала „армейците“ от титлата. Тези срещу Левски и ЦСКА обаче се помнят – и от публиката, и от съперниците. Все пак бившият плеймейкър на врачани е играл по времето, когато титлите се печелеха от „сини“ и „червени“, а за останалите софийски отбори и провинциални тимове оставаха трохите от трапезата.
За историческата победа с 3:0 над ЦСКА, в която Данов забива „последния пирон в ковчега“ на червените, може да се говори много. Халфът допълва класиката в 72-та мин., след като преди него Емил Маринов два пъти е пробол „армейците“. А столичани идват във Враца като кандидат за титлата, като в дните преди двубоя се говори, че Ботев няма за какво да играе и ще полегне. 15 юни 1985 г. обаче се оказва историческа дата за домакините и тъжен ден за ЦСКА.
Това е сезонът, в който Ботев завършва четвърти /след изваждането на столичните грандове/, като малко им остава да се окичат с бронзовите медали.
Данов е един от малкото български футболисти, който въпреки че е бил искан от Левски, е решил да остане в Ботев. Историята си заслужава да бъде разказана.
„Имах предварителен договор с Левски и трябваше да продължа при тях кариерата си. Това се случва през 1983 г., когато Емил Маринов подписахме предварителни договори. По онова време селекционер на националния отбор е Иван Вуцов. Той уж много разчиташе на нас, но за мача с Гърция ни остави с Емил извън групата. Тогава издадох екипировката и казах, че се отказвам и от националния отбор, и от Левски. Реших да остана верен на Ботев /Враца/. И не съжалявам. Ботев беше моето второ семейство“, признава чистосърдечно събеседникът ми. Днес тази история звучи доста поучително.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
