Филмовите продуценти ще могат да се възползват от финансов в стимул в размер на 20 на сто от изразходените в България средства, научи „Монитор“ от хора в средите, участвали в обсъждането на промяната в закона за филмовата индустрия (ЗФИ).
За това, че се очаква този механизъм вероятно ще бъде въведен и в родното законодателство, съобщи и изпълнителният директор на „Ню Бояна“ Ярив Лернер, който обясни, че е сформирана работна група, която да въведе необходимите за това изменения. Твърдението, че филмовите продуценти ще могат да се ползват с финансов стимул, бе потвърдено и от заместник-министъра на културата Румен Димитров по време на второто обсъждане на Стратегията за развитие на българската култура в периода 2019 – 2029 г., което се проведе в средата на месеца. Тогава той обясни, че текстът на Закона за изменение и допълнение на ЗФИ следва да бъде готов до няколко седмици.
Очакванията са, че финансовият стимул ще благоприятства предимно реализирането на филмови заглавия, продуцирани от чуждестранни компании – практика, която е вече установена в повечето страни от региона. Сред тях са Унгария, Чехия, Словакия, Хърватия, Полша и Естония, като въпросният процент в тях варира между 20 и 30 на сто. Северната ни съседка Румъния също наскоро обяви въвеждането на подобен механизъм, като процентът на възвращаемост на средствата там стига до 35 на сто, съобщи още пред „Монитор“ Лернер. „24 от страните в Европейския съюз са въвели подобни стимули. Истината е, че българското кино не е в изключително здраве. Борбата е да сме конкурентноспособни и да се равним по процент с близките нам страни“, коментира още миналата есен Краси Ванков, председател на Асоциацията на филмовите и телевизионните продуценти. По думите му, това е битка, която АФТП води от поне седем години.
Общо 4 786 500 лв пък отидоха „по сметката“ на българските продуценти след края на първата сесия на Националния филмов център. Общо девет заглавия ще получат финансова инжекция, като сред тях са два високобюджетни, три нискобюджетни ленти, един дебют и три късометражни продукции. В допълнение ще бъдат подкрепени още шест миноритарни копродукции – 4 игрални и 2 документални. Броят на кандидатствалите филми бе 72.
„Кралство Чамла“ на режисьора Виктор Божинов и „Майка“ на Зорница София са високобюджетните продукции, които ще си разделят общата сума от 1 милион и 877 хиляди лева. При заглавията, за които НФЦ отпуска до 600 бона, са „Голата истина за група „Жигули“ (реж. Виктор Божинов), „Безветрие“ (реж. Павел Веснаков) и „Триумф“ (реж. Кристина Грозева и Петър Вълчанов). Те ще получат средно по 420 хиляди лева. Магдалена Илиева и филмът й „Пакет вечност“ ще получи същата сума. Избраните къси заглавия ще си разделят 150 бона, а в допълнение на това селектираните за субсидия проекти в развитие ще получат общо 180 хил. лв.
Междувременно редица режисьори останаха недоволни от така направения избор от комисията на НФЦ, чийто председател е актрисата Деси Бакърджиева. Има несъответствие в дадените оценки за предишен опит между вече познати с творчеството си в игралното кино имена и кинодейци, които сега правят първите си стъпки в сферата, казаха за „Монитор“ участници в сесията. Така по-неопитните режисьори получават по-висока оценка в този аспект от авторите с по над 5 реализирани заглавия. Според разпоредбите на ЗФИ за въпросния критерий проектите, които кандидатстват за държавна субсидия, се оценяват съобразно професионалния опит на продуцента и режисьора, признанието на техни предишни произведения от зрителите, на международни фестивали и номинации на професионални сдружения и организации. Във връзка с това и подозрение за наличие на конфликт на интереси между представители на комисията и част от кинодейците, спечелили финансиране от първата сесия, вече няколко режисьора са отправили писма към Националния филмов център и Министерството на културата.
Това не е първият път, в който режисьори остават недоволни от решенията на комисията. Пред студенти наскоро и Ники Илиев, който досега не е получавал държавно финансиране за филмите си, обясни, че при един и същи сценарий – веднъж подписан от него, веднъж от друго лице, е бил класиран на коренно различни позиции. Първият път е бил оценен с най-малко точки от всички кандидатстващи, при втория опит (с чуждото име) сценарият му е бил одобрен за финансиране. Режисьорът уточни, че ситуацията се е случила преди години, а заради различни проблеми до получаването на субсидията така и не се е стигнало.
Неясен остава и въпросът дали телевизионното съдържание ще получи в бъдеще опция за държавно финансиране от НФЦ. „Телевизията ежедневно достига до много по-широк кръг лица отколкото киното, като по този начин реално дава много по-голяма възможност за достъп до културни продукти и е в по-добра позиция да изпълни функцията на културния продукт. Липсата на възможност за държавно финансиране за тв съдържание не отчита обстоятелството, че телевизиите са най-големите производители на български аудио-визуални произведения“, гласи част от становище по темата на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО). Въпросът бе повдигнат от техен представител отново и по време на второто обсъждане на културната стратегия за следващото десетилетие, но окончателният отговор ще може да бъде видян при излизането на официалния текст на промените в закона.
МЕРКИ ПРОТИВ ПИРАТСТВОТО: Национална стрийминг платформа събира цялото ни кино
Цялото българско филмово творчество да бъде събрано на едно място онлайн. Това е една от идеите, заложени в проекта на Стратегията за развитие на българската култура в периода 2019 – 2029 г. Създаването на интернет базирана стрийминг платформа – по подобие на Netflix, HBO Go и др., е с цел поощряване на разпространението на родните заглавия. Предполага се, че в нея ще бъдат включени както вечните ни класики като „Оркестър без име“, „Момчето си отива“, „Опасен чар“, „С деца на море“ и др., така и лентите, представители на новата вълна на българското кино като „Мисия Лондон“, „Чужденецът“, „11А“, „Възвишение“, „Посоки“, „Вездесъщият“ и т.н.
Реализирането на стрийминг платформа не е нова идея в средите. Подобен ход, смятат режисьори, сред които и Виктор Божинов, би могъл да помогне в борбата с пиратството на филми. Пред „Монитор“ авторът на „Възвишение“ разкри, че няколко интернет базирани платформи вече проявяват интерес към даването на един покрив над всички родни продукции. Той разкри, че след разговор с админите на YouTube канал, публикуващ цели наши заглавия, станало ясно, че българинът всъщност е склонен да заплаща за филмите родно производство. Проблемът се криел в липсата на достъп до тях, след като отпаднат от програмата на киносалоните из страната.
ПО ПОДОБИЕ НА САМОЛЕТИТЕ: Разделят европейските салони на класи
Да се раздели киносалонът на първа, бизнес и икономична класа по подобие на самолетите – това предложение бе дадено по време на ежегодното търговско изложение на залите в Европа, което се проведе в Барселона преди дни. Във форума участваха близо 100 компании с изградени салони на Стария континент. Българско присъствие обаче липсваше.
„Европа е лаборатория за това какво ще се случи по целия свят“, категоричен бе изпълнителният директор на Webedia Movies Pro (компания, служеща като посредник между зрители, продуценти, разпространители и киносалони) Джулиен Марсел.
Идеята за въвеждането на класи бе дадена във връзка с опитите на индустрията да запази позициите си на фона на набиращия все по-голяма популярност стрийминг. Разделението ще представлява въвеждането на допълнителни екстри за част от салона, където за да седнат, зрителите ще трябва да заплатят малко по-скъп билет. Какво точно означава „по-скъп“ пропуск, има ли бъдеще подобна идея в Европа и кога най-рано би било възможно реализирането на предложението все още не е ясно.
монитор
