Десетки почитатели на поезията събра във Враца премиерата на новата книга на Ботьо Гарвански „Укротени безсъния”. Културното събитие по повод 70-та годишнина на автора организираха Клуб на дейците на културата и Регионалната библиотека.
Книгата съдържа поезия и публицистика и бе представена от поета Върбан Велчев. В своя анализ, Велчев подчерта изострената чувствителност на автора към политическите и социални явления в обществото, което неминуемо се отразява и в неговите литературни творби.
Своя женски поглед за любовните стихове на Гарвански сподели Анета Дилова- поет, писател и краевед. Съпричастен към публицистиката на Гарвански бе и инж.Атанас Пенков, който прочете „Писмо до Христо Ботев”, което го е впечатлило най-много от „Укротени безсъния”.
Ботьо Гарвански прочете знакови стихотворения от книгата, посветени на неговото семейство и верните приятели, които е срещнал в живота си. Той подари своята нова книга на всички, дошли на премиерата.
Гарвански получи поздравителни адреси от КДК и Регионална библиотека, както и много цветя и поздравления от своите бивши колеги от Младежки дом- Враца.
Вечерта продължи на чаша вино, а авторът раздаде десетки автографи на своите почитатели.
Стихове на Ботьо Гарвански от новата книга „Укротени безсъния”
На инж. Войслав Бубев
Строител и Кмет на Враца
Без теб тече тъга –
във твоя град по улиците сънни.
А идва Коледа…
Камбаните душата ми раздират
и няма на кого да се оплача.
Плача!
Валят безбрежните въпроси –
и аз те търся –
търся те за отговор във здрача.
Отломките от спомени събирам,
редя ги във темела на строежа.
Но няма, няма на кого да се опирам –
и не върви – без тебе не върви вървежа.
Върни се!
Майсторите на обекта чакат
с надежди нови да ги освежиш.
А аз, дори в отвъдното ще тача
огънят, със който в мен гориш.
На баща ми
Загинал през 1951 г. МТС – Борован
Спомена за теб го нямам,
помня ковчега полят в сълзѝ.
В годините на Тебе се облягам:
И ме боли... Много боли!
Плачех с мама там – на гроба,
повит в нейната тъга.
Не знаех срещата ви,
нито вашето сбогом…
Живях с жестоката ѝ самота!
Взирах ѝ се винаги в очите,
в косите ѝ с почернена роса.
Не съм броил, пресмятах дните.
Те много са - без Теб и без баща!
На майка ми
Останала вдовица на 26 години
В мен си до черешата напъпила
и с черната забрадка на простора.
Каква вина невръстна си разкъртила,
че сама угасна в двора?
Помня те с мотиката през рамо,
с цървулите връз вехтите калцуни.
Събуждаше ме с грижите си рано,
с най - свидните изричани ми думи.
Каруцата преляла от жетвари
сънят ми буди в ясна нощ.
О, колко мило този спомен пари,
дава ми неземна мощ.
Днес немеят нивите безкрайни,
отнесе времето жетварската ви глъч.
Но ти си в мен... И грижите омайни.
И твоят майчин лъч!
