Тази рубрика, която излиза вече повече от година на страниците на "Конкурент", трябваше да започне по друг начин. Тя беше вдъхновена от човек, който не желае да се споменава името му, но е част от "Зелената гвардия" - така наричат всеки играч на Ботев /Враца/ с над 150 мача в елита. Бил е част от славния тим от 80-те години на митналия век. Материалите трябваше да са продължение на Библията на футбола във Враца, написана от най-великия треньор на вскички времена Илиян Панев. Истината е, че очерците за отделните играчи и треньори на Ботев изпревариха с около година същинската му част, но понякога животът не може да бъде поставян в тесни граници и дефиниции.
"Вина" за това има и управителят на "Конкурент нюз" Димитър Николов, който вдъхнови излизането на поредицата "Усмивки от старите ФУТБОЛНИ ленти" - текстове, които вече сте чели.
Рубрика на Георги Александров
Падението на врачанския футбол е факт и към края на 2002 г. славният клуб, който е създаден през 1921 година мери сили с аматьорските команди по селските ливади. И то благодарение на група ентусиасти, които запазват града на футболната карта след ерата на Иван Личев и ликвидатора Исак Алмалех.
Частният Футболен клуб Ботев 21 е регистриран на 7 май 2003 година, като в управителния му съвет влизат хора, загрижени да има футбол във Враца: Първан Ангелов-председател, и членовете Христо Вангелов, Цветан Джигански, Емил Маринов и Иван Петров. Така Ботев 21 представя Враца в следващите 2 години в шампионата на северозападната „В” АФГ, до създаването на Общински футболен клуб Ботев /Враца/.
В гоненето на топката по селските поляни при аматьорите врачанските футболисти се представят изумително - 12-о място във "В" група през сезон 2003-2004 г. и 16-о място през следващия сезон - а запалянковците разбират, че това е краят. Но идва 2005 г. и Ботев, подобно на птицата Феникс сякаш се възражда от пепелта.
Преди да се случи това обаче, футболната общественост дължи признание на Първан Ангелов, който вярва, че има сили сам да издържа футболен отбор. Бизнесменът е по-скоро ентусиаст, който си плаща от джоба, за да има футбол във Враца. Първан Ангелов заслужава уважението на всички, въпреки че каузата му е осъдена да не успее. Той е начело на групата ентусиасти, които поддържат жив спомена за футболния отбор, когато той е в будна кома.
ОФК Ботев, който днес се приема за наследник на славния Ботев /Враца/ е учреден през лятото на 2005 г. с благословията на тогавашния кмет Войслав Бубев и благодарение на лиценза на ФК Ботев /Лиляче/ с президент Иван Петков-Гуньо. Клубът започва от ІІІ дивизия участието си в най-новата футболна история на България. Тук трябва да се отдаде дължимото на група ентусиасти, сред които бившите играчи на славния Ботев Валери Цветанов, Емил Маринов и Веселин Петков, които стават учредители на новия ОФК Ботев. Подписката е внесена в общинския съвет, който я одобрява и дава началото на нов клуб, който е наследник на славния отбор, изиграл 26 сезона без прекъсване в елита. В интерес на истината това не е първото преобразяване на футболния клуб на Враца. Той е кръстен Ботев след обединението на съществуващите от 1921 до 1927 година клубове Левски, Светкавица и Шипка. За кратко /1927 г./ носи името Васил Кънчов, а от 1928 до 1930 г. вече е Ботев - Орел 28. Следва ново наименование - Ботев, което се запазва от 1930 до 1949 г., когато за 4 години врачанските футболисти играят за отбора Динамо. От 1953 до 1957 г. е времето на Спартак /Враца/, след което до 1985 отборът се казва Ботев. Следващото прекръстване е дело на БКП, което заличава "недъзите в родния футбол", решавайки, че футболният отбор ще се казва Враца. Демократичните промени от 1990 г. връщат старото име Ботев, което се запазва до 1997 г. Тогава идва ред на АД-та и клубът се прекръства на Ботев 1921, под чието име съществува до 2003 г. Следват 2 години при аматьорите, където футболът във Враца се представя от частния клуб Ботев 21, а от 2005 г. е създаден ОФК Ботев, който благодарение на лиценза на Ботев /Лиляче/, започва да катери футболната пирамида от ІІІ лига.
