Еньовден е празник в българския народен календар, който се чества на 24 юни всяка година. На същата дата църквата чества Рождение на св. Йоан Кръстител. Оттам идва и името на народния празник – Еньо или Яне са кратки форми на Йоан (Иван) – и често обредите и традициите на двата празника се преплитат.
Набраните билки трябва да са "77 и половина" — за всички болести и за "болестта без име".
От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги по именно и ги оставят през нощта навън.
Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена. Еньовските китки и венци се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек — с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците.
С еньовденските билки се, според народните вярвания, се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза.
Според народните вярвания на този ден "слънцето играе или трепти", когато изгрява. Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към слънцето и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина - ще боледува.
В българския празничен календар Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден.
На Еньовден - денят на рождението на Св. Йоан Кръстител, имен ден празнуват всички, които носят името Деян, Деяна, Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Яна, Янина, Янка, Янита, Янко, Янчо.
монитор
