Вдъхновени от птиците, инженерите на Airbus са провели тест на самолет махащ с криле. Дистанционно управляваният самолет в умален мащаб, AlbatrossOne има структура на крилата, като на албатрос, използвайки така наречената полуаероеластична панта (semi-aeroelastic hinge), която реагира при турбуленция и пориви на вятъра, свеждайки до минимум техните ефекти и намалявайки натоварването върху корпуса.
От древността, човека се опитва да имитира птиците, за да полети изобретявайки различни машини размахващи криле, познати като орнитоптер, но за сега никой не е постигнал забележителен успех.
Въпреки това, имитирането на птиците не е толкова лоша идея. Плановете за летяща машина на Леонардо да Винчи се базират на наблюденията му върху птиците, като съвременните инженери също са заинтересувани, какво могат да научат от пернатите.
Полуаероеластичната панта на Airbus не е вдъхновена от бързото пляскане с криле на гарвана, например, а от грациозното реене на странстващия албатрос, който може да лети в продължение на хиляди километри, без да размахва крилете си. Албатросът не се уморява, защото може да заключи костите на крилете си и след това да ги отключи, когато има силни пориви на вятъра или иска да направи маневра.
Нещо подобно прави и полуавтоматичната панта. Airbus казва, че сгъващото се крило не е нищо ново. Самолетоносачите са пълни с въздухоплавателни средства, оборудвани с тези панти, но демонстраторът на Airbus има свободно движещи се върхове на крилете, които могат да заключват и отключват по време на полет, според промяната на климатичните условия.
Демонстраторът е умалена версия на самолет Airbus A31, изработен от въглеродни композити и стъклени смоли. AlbatrossOne е разработен за 20 месеца във Филтън, Южен Глостършир (Filton, South Gloucestershire), Англия, домът на известния Concorde SST и е представян, като „първият самолет от Филтън, след Concorde”.
Според инженера от Airbus, Том Уилсън (Tom Wilson), подвижната част е една трета от дължината на крилото и е проектирана да реагира автономно при турбуленция по време на полет и да намали натоварването на крилото в основата му. Това спестява много тегло, защото корпусът на въздухоплавателното средство не се нуждае от силно подсилените кутии за крилете, които намаляват натоварването във свръзката на крилата с фюзелажа.
Първите тестови полети са били проведени през февруари 2019 г., като AlbatrossOne извършил полети с напълно заключени или отключени криле от излитането до кацането. Следващата фаза включва отключване на крилете по време на полет, за изучаване на прехода.
„Ето как природата може да ни вдъхнови”, казва Жан-Брис Дюмон (Jean-Brice Dumont), изпълнителен вицепрезидент на Airbus по инженерните въпроси. „Когато има пориви на вятъра или турбуленция, крилото на конвенционалния самолет предава огромни натоварвания на фюзелажа, за това основата на крилото трябва да бъде силно подсилена, добавяйки тегло на самолета. Позволявайки на върховете на крилете да реагират и да се огъват от поривите, намалява натоварванията и ни позволява да направим по-леки и по-дълги криле - колкото по-дълго е крилото, толкова по-малко съпротивление създава до оптимума, така че е възможна и по-голяма икономия на гориво.”
Резултатите от проекта са представени миналата седмица на Международния форум по Аероеластичност и Структурна динамика (International Forum on Aeroelasticity and Structural Dynamics) в Савана, Джорджия.
монитор
