„Европейските инженери и архитекти в Българския Северозапад от Освобождението до Втората световна война“ е новото изследване на БАН, посветено на 150-тата годишнина от основаването на Българската академия на науките. Сборникът „Българският Северозапад в Европа – история и култура“ бе представен в Монтана на събитие, организирано от община Монтана, БАН, Регионален академичен център Институт за балканистика с Център по тракология – филиал Монтана, Държавния архив и Регионалния исторически музей – Монтана. Той е под редакцията проф. Александър Костов, член кореспондент, доктор на историческите науки. Издаването на сборника е финансирано от доц. Борислав Великов.
Проф. Костов е проучил дейността на инженери и архитекти, получили образованието си в престижни европейски университети и работили на територията на днешната област Монтана.
Девет имена на инженери, дипломирали се преди 1918 г. са посочени в изследването. 31 са завършилите архитектура, строително и машинно инженерство, химия в периода между двете световни войни.
В изследването се проследява строителството на ж.п. линията Мездра – Брусарци – Видин с отклоненията Бойчиновци – Берковица и Брусарци – Лом с обща дължина 243 км.
Заради войните в началото на ХХ век строителството на железопътната линия се е забавило и вместо през 1911 г. участъкът Мездра – Брусарци с отклонението за Лом е открит през септември 1913 г. През октомври железопътна връзка имат вече градовете Фердинанд и Берковица.
През 1931 г. под ръководството на инж. Иван Петров започва строителството на железобетонен мост над река Огоста във Фердинанд. Черният мост е завършен окончателно през 1936 г. Съоръжението съществува и днес. Преди години то бе основно ремонтирано.
