Тази рубрика, която излиза вече повече от година на страниците на "Конкурент", трябваше да започне по друг начин. Тя беше вдъхновена от човек, който не желае да се споменава името му, но е част от "Зелената гвардия" - така наричат всеки играч на Ботев /Враца/ с над 150 мача в елита. Бил е част от славния тим от 80-те години на митналия век. Материалите трябваше да са продължение на Библията на футбола във Враца, написана от най-великия треньор на вскички времена Илиян Панев. Истината е, че очерците за отделните играчи и треньори на Ботев изпревариха с около година същинската му част, но понякога животът не може да бъде поставян в тесни граници и дефиниции.
"Вина" за това има и управителят на "Конкурент нюз" Димитър Николов, който вдъхнови излизането на поредицата "Усмивки от старите ФУТБОЛНИ ленти" - текстове, които вече сте чели.
Рубрика на Георги Александров
През лятото, след края на редовния сезон 2002-2003 г., се случват далече по-интересни неща, които слагат кръст на ПФК Ботев 1921 АД - истинският наследник на врачанския клуб. Пред угрозата на фалита Иван Личев продава за 1 лев акциите си, които са 67% на едно лице, което никой не познава – Исак Израел Алмалех. За него ще се говорят много неща през следващите години, тъй като Исак Алмалех е същинският ликвидатор на футболния клуб. Т.нар. бизнесмен не знае как да се справи с натрупаните задължения от над 600 000 лева за ток, вода и парно. Идването му във Враца става с легендата, че е наследник на еврейски семейства, живели в квартал „Кемера” преди ІІ световна война и депортирани от германците. Прави селекция от неразбягалите се футболисти, но на първата официална тренировка носи една вратарска и 10 фланелки за полеви играчи - очевидно считайки, че само толкова футболисти има в един отбор. Когато го питат с какви фланелки ще влизат резервните играчи, той ги съветва да се преобличат с онези, които излизат на тъч-линията...
Освен Исак Алмалех, който купува 98% от ПФК „Ботев 1921” АД, в клубната управа влиза и Михаил Йотов с 2 процента. По-късно изпълнителен директор на „нищото” става и Цветан Вълчев /бивш секретар на кметската управа на Враца, родом от Кула, който вече е сред покойниците и който в първите години на демокрацията изкарва известно време в затвора заради една зърнена афера – б.р./. Джиросването на акциите става на 4 август 2003 г., личи от решение по ФД №128/2001 г. на Врачанския окръжен съд. Само 2 седмици по-късно, въпреки уверенията, че е сериозен бизнесмен, който стяга отбор на „В” група, Алмалех разрешава на Първан Ангелов неговият ФК Ботев 21 да играе мачовете си на стадиона във Враца. Като по този начин му дава шанс да спаси футболната чест на града.
Градската легенда от онези години твърди, че "бизнесменът" Алмалех е дошъл, за да има кой да приеме 150 000 германски марки, преведени от немския Волфсбург на клуба, създал за големия футбол Мартин Петров. Парите са преведени по сметката на фалиралия клуб Ботев 1921 и са част от сделката между "вълците" и Атлетико /Мадрид/ при преминаването на най-добрия врачански футболист за всички времена при "дюшекчиите". Във Враца никой не знае в чий джоб са потънали парите, които са преведени от немците за развите на детско-юношеската школа на клуба. По същото време тази сума надвишава в пъти дълговете на фалирания клуб. Ето защо това е афера №1 в почти 100-годишната история на врачанския футбол. Дано се намерят достатъчно почтени хора, за да разплетат до край тази мръсна история. Но така или иначе, далече преди да попадне в ръцете на сицилианската команда на Пепино Тири и помощника му Ивайло Рачев, врачанският футбол се оказа изкушен от евреин. Или по-скоро прелъстен, ликвидиран и изоставен...
ОЧАКВАЙТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ
