Преводите от персийските езици - парси (фарси), дари, урду, както и африканските като суахили се заплащат до три пъти по-скъпо в бюрата за преводи и легализация. Причината е, че са много малко хората, които владеят тези езици, от една страна, а от друга – че с бежанската вълна от Афганистан, Пакистан и Африка очевидно все повече се търсят. Към тази езикова група е таджикският език. От там няма бежанци, но пък напоследък таджики идват да се трудят у нас като сезонни работници. Между редките езици за превод са монголски, индонезийски и др., но също така и древни езици като санскрит и латински. Затова и цената, която се заплаща на страница за превод от такъв език на български и обратното, е между 12 и 40 лв.
Ако преводът е специализиран, сумата може и да прехвърли 40 лева, обясниха от Асоциацията на преводаческите агенции. Английски, немски, френски, руски, испански и италиански пък са най-търсените преводи. Цената, която се заплаща за страница превод на документ или някакъв друг текст, е между 14 и 20 лева.
В бюрата за превод и легализация обикновено работят до десет души, но хората, които те ползват, са многократно повече, защото обикновено превеждат на хонорар. Разполагат и с преводачи с повече от 2 езика, но тази практика се избягва от всички агенции. Смята се, че не е професионално, тъй като винаги единият език е по-добър от другия.
Филолозите, които работят като така наречените заклети преводачи, доскоро се водеха на списък в Министерството на външните работи. Те имаха връзка с консулските отдели и службите ги ползваха за официални писмени и устни преводи. В този списък фигурира един
полилингвист с 8 езика, 11 са филолозите с 5 езика,
6-има са с 6 езика и 3-ма с по 7 езика
Този списък е свален от сайта на МВнР от края на май. Променени са и правилата, по които можеш да станеш заклет преводач. На заклетите преводачи се взема спесимен на подписа, с който те удостоверяват и гарантират верността на превода. Регистрационният режим, на който отговаряха досега заклетите преводачи беше отменен и заместен от по-свободни правила за добиване на правото да превеждаш официални документи. Това се случи след решение на ВАС и последваща заповед на външния министър Екатерина Захариева. Мотивът за това действие е, че работата на преводачите е стопанска дейност, тоест те извършват услуга с личен труд срещу заплащане с цел печалба. Отмяната на регистрационния режим е една от мерките за намаляване на административната тежест и бюрокрацията. Междувременно беше премахната и необходимостта всички официални документи да се легализират във Външно, като тази услуга се поема и от областните управи. По повод премахването на списъка от МВнР уточниха, че „отчитат, че на заверка по реда на правилника подлежат официални документи, съдържащи
чувствителна информация за посочените от тях лица
отразява постоянен и настоящ адрес, семейно положение, имуществено състояние, показва наличието на правни ограничения и други, като достоверното пресъздаване на тази информация зависи защитата на правата и законните интереси на лицата“ и допълват: „В тази връзка Министерството на външните работи счита за необходимо предприемането на незабавни действия от временен характер, с които да се гарантира, че преводът на тези документи следва, както и до момента, да бъде поверен на преводачи, които могат да удостоверяват минимално необходимото ниво на познания на съответния език, което би им позволило коректното възпроизвеждане на съдържанието на тези документи“. От там гарантират, че въпреки че списъкът вече не се поддържа, е установен временен режим за извършване на заверка от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, тоест запазват се съществуващите до момента изисквания за образованието и квалификацията на преводачите
По новите правила пък, за да станеш заклет преводач, вече е необходимо само да минеш пред нотариус, без задължително да фигурираш в списъка на външното министерство. Пред нотариуса се представят документи, доказващи владеене на език. Това може да е
диплома за завършено висше образование с успех над 4.50
по съответния език. Доказателство за владеене на език е и следдипломна квалификация, за които се кандидатства с изпит по езика, завършена с диплома или дисертация с успех над 4.50. Валидна е и дипломата за средно образование от езикова гимназия с успех по езика над 4.50, диплома за каквото и да е висше образование, при което се държи държавен изпит по съответния език, отново с успех от изпита над 4.50.
Срещу тази високоспециализирана дейност обаче няма високо заплащане. Цените за превод не са променяни в последните 10 години, обясниха от Асоциацията на преводаческите агенции. Наскоро на конференция в Брюксел колегите на бранша отбелязали, че парите, които получават преводачите у нас, са обидно ниски. Реално те са пет-шест пъти по-ниски от тези в европейските страни, допълват от асоциацията.
От македонски език текстовете не се превеждат, а се адаптират, тъй като България не е признала официално съществуването на такъв език.
Оказва се обаче, че македонският език е доста труден и рядък за превеждане, особено от български на македонски. Това е така, защото съчетава в себе си няколко езика - български, сръбски, хърватски и други. Хората, които превеждат на или от него, предимно са завършили славянска филология.
монитор
