Тази рубрика, която излиза вече повече от година на страниците на "Конкурент", трябваше да започне по друг начин. Тя беше вдъхновена от човек, който не желае да се споменава името му, но е част от "Зелената гвардия" - така наричат всеки играч на Ботев /Враца/ с над 150 мача в елита. Бил е част от славния тим от 80-те години на митналия век. Материалите трябваше да са продължение на Библията на футбола във Враца, написана от най-великия треньор на вскички времена Илиян Панев. Истината е, че очерците за отделните играчи и треньори на Ботев изпревариха с около година същинската му част, но понякога животът не може да бъде поставян в тесни граници и дефиниции.
"Вина" за това има и управителят на "Конкурент нюз" Димитър Николов, който вдъхнови излизането на поредицата "Усмивки от старите ФУТБОЛНИ ленти" - текстове, които вече сте чели.
Рубрика на Георги Александров
Неизбежното се случва през сезон 2002 - 2003, когато Ботев започва, но не завършва първенството. Парите на Личев свършват, а с него и надеждата за завръщане в елита умира. Но това не е най-лошото. Ботев е изваден от първенството, след като не се явява в два поредни мача. Преди това от актива на врачани са отнети и 3 точки заради неявяване без основателна причина за срещата им като домакин срещу
Родопа /Смолян/ от XVI кръг. Това е началото на падение, което отвежда славния Ботев при аматьорите.
Сезонът започва на 11 август с 2:4 при гостуването в Смолян на бъдещия член на елита Родопа, головете за врачани вкарват Ивайло Данчев и Ангел Ангелов /Филип Флоров получава червен картон в мача/. Следва домакинско 0:1 от „Видима-Раковски” с късен гол на Зеленков. При гостуването на Дунав /Русе/ - другият изпадащ отбор в края на сезона, аутсайдерите завършват, без да си вкарат гол. Следва нова домакинска загуба – с 0:1 от Светкавица /Търговище/ и съмненията, че сезонът може да не завърши нормално. В Стара Загора врачани падат с 0:2, затова никой не прави трагедии след 1:2 у дома от Белите орли /попадение на Ангел Ангелов/. В Тетевен Ботев губи пак с 1:2 от Олимпик, като Ангел Ангелов дори открива резултата още във 2-та мин. от дузпа, но до почивката Георги Иванов и Ангел Русев обръщат мача за хората на Станислав Танев-Камилата. Последва ново поражение – този пъс с 2:3 от Сокол`96 от Марково. Головете вкарват Миодраг Джорджевич и Ангел Ангелов, но те не стигат за нищо повече от почетно поражение. Беласица взема своето от стадион „Христо Ботев” след 2:1, въпреки попадението на Спас Боянов за врачани. Никой не приема като трагедия следващото 1:4 като гост на Македонска слава в Симитли, с почетно попадение на Ивайло Данчев.
Единствената победа в първенството идва на 20 октомври, когато в мач от ХІ кръг Ботев бие с 3:2 Конелиано /Герман/ - головете вкарват Петър Димитров и Георги Вълчев – 2, а едва 500 зрители приветстват първите 3 точки в актива на врачани.
Следва тежко поражение от Янтра /Габрово/ с 5:1, въпреки че в 60-та мин. Петър Димитров вкарва за 1:1…
На 3 ноември 2002 г. се случва нещо рядко виждано по стадионите в България. Ботев повежда до 26-та мин. с 2:0 срещу плевенския Спартак след попадения на Ивайло Димитров и Боян Джорджевич. Плевенчани обаче правят неочаквано лесен обрат и вкарват 4 безответни попадения. Сред 350-те зрители по трибуните се чуват освирквания и възгласи „продажници”, но… никой не може да докаже нищо.
До края на есенния полусезон остават 0:3 като гост от Академик /Свищов/ и 0:1 у дома от Пирин /Благоевград/.
През зимата също не се появява никаква надежда за спасение и запалянковците разбират, че е време да се сбъдне пророчеството на Илия Панев-Старшията, който бе заявил, че „там, където мине Иван Личев, трева не никне!”.
Ботев на практика е във фалит, тъй като не може да проведе дори домакинствата си, да не говорим за гостуванията. На 22 февруари БФС присъжда служебно 0:3 в мача срещу Родопа от ХVІ кръг, след това – същото и срещу Видима-Раковски и … изважда врачани от групата, а до края на първенството присъжда служебен резултат на противниците му до края на първенството.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
